ДРУГАР
Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.
НЕ СЕ ЛЪЖИ...
Не се лъжи, че ме познаваш.
Не съм това, не съм това,
пред теб което се явява
със жестове и със слова.
От най-различни интереси
човекът - мъж или жена -
на някого да се хареса
държи на всякаква цена.
И аз - на теб. Но ме тормози
подробност дребничка на вид:
не се ли блъскам не за онзи,
същинския, във тебе скрит?
На теб не ти ли липсва също
да бъдеш истински - кураж?
Не сме ли всички ние всъщност
не живи хора, а - мираж?
ПРАЗНИК
Когато изтече след всички гости
на тостовете шумната река,
безкрайно тихо и безкрайно просто
ще вдигна чаша и ще ти река:
"Наздраве, мили мой, за всичко светло,
като искрица да е то дори -
една единствена звезда в небето
със пътеводна светлина гори.
Наздраве, мили мой, за всичко тъмно,
дори като вселена да е то!
Навярно без голготата му стръмна
не би изгряло нашто тържество.
Не трудното, а лесното погубва
човешкото в човешката душа.
И тя не би разкрила свойта хубост
без шмиргела на грозните неща.
Наздраве, мили мой, за всички нощи
и всички дни - и лоши, и добри -
които идват и в които общо
ще светим с теб, додето изгорим!"
