ЛЮБОВ ПОД ЛУНАТА
Не свеждай ти погледа светъл,
не сплитай печали над нас -
бакалина стар е свидетел
как свято обичам те аз.
Припадне ли нощ сребролунна,
открехнат се малки врата
и в привет сърдечен целуна
рубина на твойте уста.
В небесната шир бледосиня,
усмихнат се бели звезди,
а в дреха от лунна коприна
нощта над сърцата ни бди.
Но късно е. В порив прощален
ний слеем горящи уста,
а старият, мъдър бакалин
въздъхне лирично в нощта.
