МИГ КАТО ВЕЧНОСТ
Още преди да те срещна в живота си -
теб съм обичал.
В древни гравюри и улични фотоси,
в звездна поличба,
в шумни площади и празни понятия,
в цирков спектакъл,
по телевизия, по телепатия -
теб аз съм чакал.
Колко години без шум са сближавали
двата маршрута!
Колко причини в света са създавали
тази минута! -
Нежният сблъсък на влюбени атоми.
Вик на вселени.
Още преди да започне съдбата ми -
ти си до мене.
Ти ме въздигаш по стръмните пътища.
Ти ме възпираш.
Мойте кошмари и приказни сънища
ти режисираш.
Двама се лутаме в болка и истина,
в гняв и сърдечност.
Тази любов е в безкрая единствена.
Миг като вечност.
ЗАГАДКА
Има нещо, което
ще гадая до гроба -
как човекът превръща
любовта си във злоба?
Как настава в сърцето
тази тъжна промяна -
вместо песен на славей,
тъмен крясък на врана?
Как щастливата глътка
до отровата стига?
Как прегръдката нежна
става тежка верига?
Има нещо в простора,
непонятно за мене...
Обяснете ми, хора,
от любов озлобени -
как сърцето обича
само няколко мига?...
Злоба има за всички.
Любовта не достига.
И МНОГО ДЪЛГА Е НОЩТА
Аз без да мисля - те обичах.
Сега те мисля - без любов.
Какъв да бъда предпочиташ:
наивник или философ?
Но всеки избор е приключен.
Аз твърде много съм ти дал -
мечтал съм да ти бъда куче,
любима книга, гривна, шал.
Да бъда винаги до тебе,
да бъбря глупости с талант...
Но онзи някой е погребан.
Спортувам и прелиствам Кант.
Лекувам с работа гнева си.
Анализирам
любовта...
Но вече дните ми са къси
и много дълга е нощта.
ДВОЙНО ОГЛЕДАЛО
Вярвам само в това огледало.
Щом забравено чувство ни спре,
във лицето ти засияло
виждам себе си много добре -
отразяваш очите ми, жеста,
радостта ми и нервния тик.
Даже мойта несложна прическа,
как изглежда, разбирам за миг.
И в звъна на броените думи,
между стар виц и днешен проблем,
аз внезапно отгатвам учуден,
че и ти се оглеждаш във мен -
преминава ръката ти скришом
по овалните твои черти.
и се връща далечна усмивка.
И предишният поглед трепти...
Тъй ще бъде -
край вехтите сгради,
край дърветата с нови листа,
ще се виждаме винаги млади
в огледалото на любовта.
КАТО СКРИТО В БУТИЛКА ПИСМО...
Като скрито в бутилка
писмо
до брега на морето
всяко чувство
пристига само
до брега на сърцето.
Миг съдбовен.
Красив епизод...
То блести под лазура.
Но помни, че към твоя живот
го е носела буря.
То е слушало тъмния глас
на вълните високи
и над него
са имали власт
непонятни посоки.
Търпеливо е чакало с дни
в своя ден да го сложиш...
Приеми го. Или отмини -
ако можеш.
ЕСЕННО ПРИЗНАНИЕ
На този свят, в житейската гълчава,
най-силно съм усещал близостта
на три неща, които изброявам:
Любимата, Приятелят, Смъртта...
Любимата - със име и без име.
Любимата със много имена.
Зелена светлина, изгряла зиме.
Среднощно слънце. Утро със луна.
Задъхан вик в мълчанието пусто.
Бодлива роза на самотен хълм,
която ме ранява с нежно чувство,
че вечното изкуство не е сън...
Приятелят - различен и еднакъв.
Със свои грижи и със собствен глас.
Но който в радостта ми не е плакал
и не е пял, когато плача аз.
С когото двойно на света живея,
но без да бъда тъмно раздвоен,
с когото общо, под една идея
върви несъвършеният ни ден...
А пък Смъртта... За нея нямам думи.
Тя може да лети и да пълзи,
да влиза тихо в празниците шумни
и да крещи в най-тихите сълзи.
Да, има Смърт! Но нека е такава -
да свърши с мен, но не и със света!
И някой друг след мен да изброява:
Любимата, Приятелят, Смъртта.
ДАЛЕЧ ОТ ДЕЛНИЧНИЯ БИТ...
Далеч от делничния бит,
далеч от думи неразбрани -
шосето като черен бинт
превързва тихите ми рани.
Един разлюшкан автобус
извън мъглата ме извежда...
И слизам на завоя пуст,
повикан от една надежда.
Сега със себе си вървя.
Не нося шапка. Нито шлифер.
И дъжд по моята глава
почуква със потаен шифър.
Той може би ще разбере
защо се лутам без причина -
дъждът, роднина на море,
на горди облаци роднина...
Аз също искам да летя.
А все на дребно се пилея -
между небето и пръстта,
загледан в делника, живея.
Нагазвам в меката трева.
Ръце размахвам сред простора...
И уж към себе си вървя,
а хора търся, други хора.
ДНЕШЕН ДЕН
Колко смешни напъни и болки,
дребни страхове и смехове!
Колко запъхтени обиколки
в сянката на ниски върхове!
Боже, как пилеем дните!..
Глухо тътне битката за бит...
Сякаш ще живеем със орлите.
Сякаш сме от мрамор и гранит.
Плащаме със мигове броени
всяка малка радост и злина...
Ще извършим подвиг
в друго време.
Или в други полувремена.
Бъдещето чакаме с охота -
все натам обръщаме чела...
Ала не е вчерашен живота:
вярва само
в днешните дела.
ЕЛЕНИ В ЖИТАТА
Полето проблясва,
шуми светлината -
мираж или чудо?
Елени в житата!
Излитат нагоре
със скокове плавни
и бавно изчезват
в дълбокото пладне.
Сами сред вълните
на златните ниви,
към слънцето плуват
елените сиви -
красиви, достойни
за древна гравюра...
Навярно ги гони
куршумена буря,
навярно ги гони
надеждата слаба,
че хората няма
да стрелят във хляба...
О, колко измамно
трепти маранята!
Мираж или чудо?
Елени в житата!
ПЪЛНО ПРИЗНАНИЕ
Застрелях този ден.
Нима не сте усетили?
Една тълпа свидетели
премина покрай мен -
момичета със кучета,
пенсионери с внучета,
туристи с кинокамери,
съпрузи, нещо скарани...
Не ме видя площадът,
неделно оживен...
Без никаква пощада
застрелях този ден,
прекрасен ден на юни!...
Не чухте ли куршумите? -
Със ядовити думи
бях рано зареден.
Престъпното събитие
признавам с равен глас.
Скърбете за убития!
Но жертвата съм аз.
СЪВЕТ
Може би
ви изглежда наивен съветът...
Но с реалния риск да сгреша,
ще ви кажа:
Ходете пеша, момчета!
Всекидневно ходете пеша!
Ако може - не влизайте
във лимузина.
Ако може - не чакайте
влак.
По паважа вървете,
нагазвайте в глина,
стъпки слагайте в новия сняг.
По земята вървете -
не вземайте лифта.
Тихо слушайте говор горещ...
И обувки купете си
няколко чифта.
И ги скъсайте с бодър вървеж!
Медицината
тук ме подкрепя напълно:
В ранно утро - стани и ходи!..
Предполагам,
така ще живеете дълго.
И след вас ще останат
Следи.
ЛОША ЧЕРТА
Лоша черта от рождение.
Как да се боря със нея? -
Нямам за нищо търпение.
Искам в аванс да живея.
Пътя си губя от бързане.
Ябълки късам зелени.
Моите бъдещи възрасти
тичат след мен уморени.
Харча за утре. И книгите
бързо чета от средата.
Даже щастливите мигове
идват със минала дата.
В някаква синя виелица
чезнат и хора, и вещи...
Моят живот е поредица
от недочакани срещи.
Лоша черта. Това си е.
Ала тъй какво живея,
няма да срещна смъртта си.
Ще се размина
и с нея.
ВСЕ ОЩЕ
Ето, тревата настъпва без глас
някъде към върховете.
Цъфнали ябълки сипят над нас
конфети.
Виждаме в бистрия ден изведнъж
колко са грозни палтата...
Корени скрити пропукват надлъж
асфалта.
В парка елените блъскат с рога
мокрия зид разярени...
Всички таксита ми светят сега
зелено.
Пърхат над мене зелени листа.
Жици прозвънват игриво.
крача по друма и свиря с уста
фалшиво.
Лош музикант съм... Но днешния ден
чаках и в зимните нощи.
Крача под слънцето млад и зелен -
все още.
ДИМ
По хребета на есента
следа от мълния открихме...
Обикнахме се в самота.
В общуване се отчуждихме.
Сега мълчим. И хладен дим
пълзи по чувствата ни днешни...
Едва ли ще се разделим.
Но знам, че няма да се срещнем.
ВИК
От върха си до корена
боледуваш, човеко!
Под усмивка престорена
носиш яростно ехо.
Към очите на другите
самотата те тласка...
Но се плашиш от удари.
И не вярваш на ласка.
Твойта мисъл забързана
стигна космоса вече,
а понякога въздухът
да въздъхнеш ти пречи.
Гневно спориш със себе си.
Във гърдите ти пари
страх от тъмни виелици,
прах от бъдни пожари...
Вдигаш слънчеви здания.
Пиеш вино с наслада.
Но подобно урания
твоят дух се разпада.
И в минути невесели
сам се слагаш на фокус -
как във твоите жестове
се промъква жестокост?
Тя е в теб. И наоколо.
Но повярвай, човеко -
ти самият си болката.
Ти самият си лекар.
СЪРЦЕТО МИ Е СТАР МОДЕЛ
Сърцето ми е стар модел -
ръмжи от злоба, ври от страсти.
Но тръгва с мен към всяка цел.
Дори и без резервни части.
Върви със мен под свода син
и не очаква нежни грижи...
При този доста скъп бензин
сърцето евтино ме движи.
Къде ли с него аз не бях!
И колко спътници побира:
Любов, надежда, радост, страх...
Не му е лесно по баира.
Не му е лесно в равен ден,
когато лудо го подгоня.
И всички удари по мен
личат по неговата броня.
То губи сили вече, знам.
Дори в най-бедните минути
не искам аз да го продам.
А кой наивник
ще го купи?
