НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие.
НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

              НЕ ОСТАРЯВАЙ, ЛЮБОВ

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.

Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети

и подозрително блясват шпаги от минали страсти,

звън на решителна битка за невъзможното щастие.

 

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.

Опроверганото време ляга унило на хълбок.

Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -

късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

 

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.

Кой те гримира така в тази изтъркана роля,

кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -

всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

 

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -

кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.

С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.

Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

 

НЯКОГА, НЯКОГА...

Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта.

 

Беше наистина

толкова истинска,

колкото може да е

слънцето весело,

старата есен,

старото тъжно небе.

 

Весели есенни кестени блеснали

ръсеха светли следи.

Златни, квадратни, невероятни -

изгряваха вредом звезди.

 

Странно тържествена, жертвена, женствена

беше земята под нас.

Бяхме ний истински, искрени, искащи,

мислещи само на глас.

 

Може би времето,

може би временно,

може би от възрастта -

няма ни улички,

няма ни думички,

няма я в нас любовта.

 

Може би някъде, някога, в някого

пак ще се влюбим, нали?

Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,

нещо пак ще ни боли.

 

Колко естествено, просто наследствено

дойде при нас трезвостта.

Весели есенни кестени, де сте вий,

де е сега любовта?

 

Някога, някога,

толкова някога,

колкото девет лета,

на някаква уличка

с няколко думички

спря ме веднъж любовта...

 

             ЛЮБОВ

Настъпи време на омраза. 

О, Господи! Не съм готов. 

И все по-трудно произнасям 

онази думичка - любов. 

 

Любов - измачкана банкнота 

в кесията на паметта, 

продажна - колкото живота, 

и честна - колкото смъртта.

 

Аз като гърбица я нося, 

по-тежка от кръста Христов. 

Тя - жадна, гола, боса. 

Тя - свята грешница любов. 

 

Любов - една-едничка нота 

на битието в песента. 

По-фантастична от живота 

и по-банална от смъртта. 

 

Настъпи време на омраза. 

О, Господи! Не съм готов. 

Но помогни ми да запазя 

нещастно атомче любов. 

 

Любов - последната Голгота, 

спасението на света. 

Любов - по-кратка от живота, 

любов - по-дълга от смъртта.

 

            КЛЕТВА

Когато нищо друго няма

във този свят, разполовен

на истина и на измама,

невярваща, ти вярвай в мен.

 

Дори когато те излъжа

невъзмутим или смутен,

заклевам те и ти си длъжна,

презирай ме, но вярвай в мен.

 

Когато вече ни разделя

безсънна нощ и нервен ден,

във понеделник и неделя

ти непременно вярвай в мен.

 

Не в здравите ни златни обръчи,

в хербария ни изсушен

с реликвите на прашна обич,

не в спомена, а вярвай в мен.

 

Защото в битката неравна,

която водим сякаш век,

със теб сме станали отдавна

един живот, един човек.

 

           ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА

Любов необяснима, любов невероятна,

не пухкава и зрима, не топла и приятна,

не лека и минутна,от щастие обзета

край печката уютна до плюшени пердета.

 

Любов необяснима, рискована и тайна,

любов необяснима, до болка всеодайна,

без никакви облаги, и ордени, и сметки,

изгаряна на клада, затваряна в решетки.

 

Любов необяснима, без думи и без звуци,

с разтворени зеници и стиснати юмруци,

от много любови единствено възможна,

за да останем хора в епохата тревожна.

 

Любов необяснима, най-истинска и свята,

прониквай във главите, навлизай във сърцата,

когато те обстрелват със бомби и куршуми,

когато те замерват със камъни и думи.

 

Любов необяснима и винаги нелесна,

понякога горчива, но непременно честна,

убият ли те днеска, ти утре ще възкръснеш

във чистите сърца на децата ни невръстни.

 

Любов необяснима, любов необяснима,

във всяка светла пролет, във всяка стращна зима,

ах, трябва да те има, да, трябва да те има,

любов необяснима, любов необяснима.

 

         МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Моето мъжко момиче

никак не се шегува: ако обича - обича,

ако ревнува - ревнува.

 

Аз не умея да бъда толкова категоричен.

Моята строга присъда

е моето мъжко момиче.

 

То мълчаливо подрежда

моите мъжки ризи,

моите мъжки надежди,

моите мъжки капризи.

 

Яростен или усмихнат,

никога безразличен -

бавно и светло прониквам

в моето мъжко момиче.

 

Ако случайно побегна -

винаги пак ще ме връща

осъществената в него

моя истинска същност.

 

Весела и узряла

тя към света наднича,

скрита във женското тяло

на моето мъжко момиче.

 

ВЪВ НЕОЧАКВАН И НЕИСТИНСКИ...

Във неочакван и неистински,

почти невероятен час

през пясъка на всички рискове

пристигна любовта при нас.

 

Пристигна и букетче радост

поиска тя да ни даде,

пристигна ненадейно, гратис

и дявол знае откъде.

 

А ние - зли, недоверчиви -

със нея тримата вървим

и питаме се мълчаливи

къде ли ще я подслоним.

 

И спираме. И хлопват в мрака

две независими врати.

Но тя стои пред тях, тя чака

и като кученце скимти.

 

Земята слуша как затихва

обиденият тъжен вой

и няма кой да я повдигне,

да й помогне. Няма кой.

 

И ето - тръгва с крачки леки

нанякъде пак любовта.

А ние виждаме, но всеки

стои зад своята врата.

 

ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА

И тъй, веднъж в една гора 

случайно случай стар събра 

под сянката на месец жълт 

Червена шапчица и вълк. 

Напук на всички правила, 

той казал й: "Със мен ела!" 

И тя повярва на вълка 

и двама тръгнаха на път. 

Една звезда им беше знак, 

вървяха те във дъжд и сняг, 

без дъждобран и без чадър, 

тя - по-добра, той - по-добър. 

Ала един ловец с перо 

от приказка на Шарл Перо 

изпълни свой служебен дълг, 

убивайки добрия вълк. 

О, смел ловец, поклон, поклон, 

о, пушко, и на теб поклон. 

Поклон на точния патрон, 

поклон на строгия закон. 

Червена шапчице, здравей,

недей да плачеш ти, недей! 

Къде бе тръгнала, къде? 

Той щеше да те изяде. 

Но кой ще разбере защо, 

без шапчица и без палто, 

тя броди още в оня лес 

и търси своя вълк до днес…

 

                              НЕ СИ ОТИВАЙ

Не си отивай, мой живот... Защо така си се разбързал. 

Палтото взел си във ръка... Обувките си ги завързал. 

Облякъл си костюм дори... И ризата ти е изпрана... 

Къде отиваш, мой живот... Почакай! Време не остана. 

 

Защо си толкоз запъхтян... Не бързай... Искаш ли 

почивка? 

Пълзи по твоето лице сълзата на една усмивка. 

Пълзи усмихната сълза и във брадата ти заседна. 

Не тръгвай още, мой живот... Къде във тази нощ 

последна? 

 

Почакай малко, мой живот... Почакай малко! Има 

смисъл... 

Аз сметката не съм платил... И листите не съм изписал. 

Бъди добър да ми дадеш необходимата отсрочка... 

Две точки съм поставил знак... Не искам да поставям 

точка. 

 

Не си отивай, мой живот... Върни се, моля те, обратно. 

Един и същ... Един и същ... такъв те искам многократно. 

Не вземай младата душа от остарялото й тяло. 

Вратата бавно затвори... И да започнем отначало.

 

      ЖИВОТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

Достатъчно... Изтрий сълзите 

със края на ръкава... 

Животът продължава, мила, 

животът продължава... 

 

Макар без сцена. Без театър. 

Макар и безработни. 

Със теб сме още по-щастливи. 

Със тебе сме страхотни. 

 

Освободени от задръжки, 

от глупави проблеми, 

най-после и за нас самите 

си подарихме време. 

 

Животът продължава, мила. 

Печелиш или губиш. 

Но в този случай аз печеля - 

ти супер с мен се любиш. 

 

И не мисли, че няма време, 

че е изтекъл срока. 

Животът продължава, мила, 

в обратната посока. 

 

Обръща се назад, към старта. 

Към младостта завива. 

Аз ставам все по-ненаситен, 

а ти - все по-красива. 

 

И както виждаш, ни се случи 

най-хубавата случка. 

Животът продължава, 

мила, във малката ни внучка. 

 

И затова изтрий сълзите 

със края на ръкава. 

Чак до смъртта и по-нататък 

животът продължава.

 

                  АЗ

Небето изпрано със синка... 

Простряно... И празен легена. 

И аз – една малка прашинка 

в голямата прашна вселена. 

 

Дете на любов между двама. 

Избухване… Толкова кратко. 

И светлата памет за мама. 

И тъмната памет за татко. 

 

Това е великият фатум! 

И тайната още не зная. 

В началото почваш със атом 

И в атом завършваш накрая.

 

ПЕСЕН ЗА НАДЕЖДАТА

Когато изглежда,

че няма надежда,

че всичко е свършено вече –

недей се смущава,

недей се прощава,

недей се предава, човече.

Кажи – не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта,

това е антракта,

това е антракта – не края.

От огън опърлен,

от всички захвърлен,

затворен в най-тъмната стая –

недей се спотайва,

недей се отчайва –

кажи си: това не е края!

Кажи: не ми пука

от таз несполука –

аз мога, аз вярвам, аз зная,

че въпреки факта

това е антракта,

това е антракта – не края!

 

                       ДЪЖДЪТ

Дъждът вали от вечерта зелен и остър... 

Върху дървета и цветя на моя остров. 

 

Върху изсъхналия дом, с плесници мокри, 

гаси комина мълчешком на моя покрив. 

 

Вали - прекрасен и жесток, и наркотичен. 

Вали от чашата на Бог - и не изтича. 

 

Вали от ангелски сълзи. От рог на дявол. 

По керемидите пълзи... И по ръкава. 

 

Вали... Боли... От зли игли... Невероятен! 

От вечерта дъждът вали с ефект обратен. 

 

Дъждът вали от вечерта. И ето - вижте... 

Разпали пак във мен жарта. Като огнище. 

 

Избухват огнени стрели от всяка капка. 

Във теб вали, във мен вали надежда кратка. 

 

От ада на самия рай вали прилежен. 

До край вали. И този край е неизбежен. 

 

Последна струйчица... Амин! И нежни локви... 

И пушещият пак комин на моя покрив.

 

                                  ЕЛА …

Бездънна нощ... И тишина. И мирис на звезди. 

Под лампата върви жена със сребърни гърди. 

 

С лице от сняг... С коса от скреж... И бяла гола плът. 

Каква коса... Какъв вървеж... Пристига мойта Смърт. 

 

Ела, любов... Ела, мечта... За по-щастливи дни. 

И спри пред моята врата. Три пъти позвъни. 

 

Ще се разминеш там без жал на този тесен вход 

със старец доста закъснял на името - живот. 

 

Той - мое досегашно Аз - изчезващо в нощта... 

Сега съм цял във твойта власт. Във плен на младостта. 

 

Прекрасно цял... Безкрайно чист... Безсмъртен може би. 

Ела над мен... Мой блян сребрист и дълго ме люби. 

 

Люби ме цели векове. Ти - вечната жена. 

И дай ми сок от тези две набъбнали зърна... 

 

Ах, няма после... ни преди... и всичко е сега. 

И мойта страст ще оплоди стерилната снага, 

 

за да роди от свойта плът един божествен плод - 

дете от живата ни смърт и смъртния живот.

 

               ЕРОТИЧНО

От там...От древното езичество 

започва този лов. 

Светът е пълен с електричество, 

наречено любов. 

 

Любов - брутална или ласкава... 

Омайва... И боли... 

Опрашват цъфналата праскова 

набъбнали пчели. 

 

И котето - същински бащичко 

мяука без предел. 

Кокошките събуха гащички 

пред пъстрия петел. 

 

И към козата се насочи 

козелът як и стар. 

И дядо Петко пак прескочи 

съседния дувар. 

 

Две буболечки сляха гръбчета 

и трета се роди. 

Небето се напълни с пъпчета 

на бременни звезди. 

 

И някой горе се усмихна 

на кръглия корем. 

И кротко селото притихна... 

И няма да умрем... 

 

Защото вечно се зарежда, 

греховната ни страст, 

с която се възпроизвежда 

природата край нас.

 

             ПРИСПИВНА ПЕСНИЧКА

Там в тилилейската, там във злодейската 

гъсто гъстейска гора 

страннно чудовище има леговище 

скрито в една пещера. 

 

Стъпва със лапища... Спъва се в трапища. 

В трънища и във бодли. 

Скъса си вече всички чорапища. 

Левият крак го боли. 

 

То е страхотнище! Но е самотнище... 

Тъй си живее без шум. 

Хем е чудовище, хем е тъжовище, 

дето си плаче на ум. 

 

Туй Торбаланище спи под юрганище - 

сто килограма листа. 

Носи си гащерки. Храни се с мащерки... 

С никакви други неща. 

 

Нито е лошаво, нито е рошаво 

Даже е с хлътнал корем. 

Даже очищата, даже ушищата 

са му човешки съвсем. 

 

Само че, само че... Някакво камъче 

счупи му предния зъб - 

както си хрускаше, както закускаше - 

и си умира от скръб. 

 

То е суетище... И е поетище. 

Дращи скалата със нож. 

Киха и пише си стихчета- кихчета - 

хремаво в дългата нощ. 

 

Свърши си всичките хапчета- лапчета 

Мъчи го грипът свиреп. 

В девет куплетчета - сто епитетчета: 

всичките те са за теб. 

 

Ах, туй чудовище пази съкровище... 

Някой ще каже: дрън-дрън. 

Скривай сълзичките, стискай очичките, 

за да го видиш на сън.

 

              СМЪРТ

Излекуван съм от любов... 

И това е толкова ясно! 

И светът е наколо нов… 

И се чувствам почти прекрасно. 

 

Не вървя по предишни следи 

като старо завързано куче. 

Дишам вече със пълни гърди 

свободата, която получих. 

 

Колко мъка до днес… И защо? 

Цял живот... Ах, каква мелодрама! 

Ореол над главата... А то 

било глупава самоизмама. 

 

Боже Господи... Как съм живял

с тази толкова страшна зараза. 

Тънка граница... Тъжен финал - 

любовта се превръща в омраза. 

 

Две три речи... Последен покров... 

Яснота след безкрайното взиране... 

Излекуван съм от любов 

и съм вече готов за умиране.

 

   КОРАБОКРУШЕНИЕ

Ето ни на този остров -

двама корабокрушенци.

Трябва да живеем просто,

по спартански, без претенции.

Изгоряха всички вещи,

всички книги и предмети.

Само две случайни свещи -

късно вечер да си светим.

Потопеният ни кораб

няма кой да го поеме.

Ако срещнем други хора -

те ще са от друго време.

Вънка леден месец вие,

с нокти пещерата чопли.

Трябва с мен да се завиеш

и така да се затоплим.

Вярвай, още сме чудесни

във прииждащата зима.

меден месец в леден месец

още можело да има.

просто трябвало наяве,

или може би насъне

нещо сигурно и здраво

най-внезапно да потъне.

Да останем на земята

Може без пари и слава

и без всичко друго може.

И без кърпа за сълзите,

дето по носа се стичат.

Ще ти каза първобитно:

Адски много те обичам.

 

                       УСМИХНИ СЕ, ЛЮБОВ

Тази странна любов, тази дълга любов и внезапна.

Първа капчица дъжд… Във врата… Под яката ми… Капна.

 

Предизвестие някакво… Иде буря… Далечният тътен…

Тази тайна любов… Без надежда… Без вятър попътен.

 

Връхлетя върху нас… Поумнели… Цинични… И грешни…

И ни шашна… Уби ни… Направи ни луди… И смешни…

 

Тази черна любов… Тази яростна и безобразна…

Тази сляпа любов… Тази дива любов… И омразна.

 

Не, не исках аз тази любов, тази приказка бяла…

И години… години… години… И няма раздяла…

 

Усмихни се, любов… Виж по устните кръв е избила.

Ах, от тази вампирска целувка оставам без сила.

 

Ах, от тази червена любов… И понякога синя.

И понякога жълта… И суха… като пясък в пустиня.

 

Тази мокра любов… Тази зимна… И кашлеща… Болна.

Тази само понякога… Никога, всъщност, доволна.

 

Тази ретро любов… Демодирана… В шлифер найлонов.

Тази сива любов… Над света… Над тигана тефлонов.

 

Във открито небе… И завряна във тайна бърлога…

Мимолетна и вечна любов… Без която не мога. 

 

ЩЕ ТЕ НАКАРАМ ДА СЕ ВЛЮБИШ

Ще те накарам да се влюбиш

и не във мен, и не във него -

във вятъра и във звездите

ще те накарам да се влюбиш.

 

Ще ме накараш да се влюбя

във ритъма на дъждовете,

във погледа на всяка пролет

и в пролетта на всеки поглед.

 

Ще те накарам да се влюбиш

и не във мен, и не във него,

и не във себе си, а просто

ще те накарам да се влюбиш.

 

Ще ме накараш да се влюбя,

когато в любовта не вярвам,

не вярвам в теб, не вярвам в нея,

когато в себе си не вярвам,

 

когато просто и банално

говоря най-банални думи

и зная всичко и на всичко

вкуса съм вкусил тъй отдавна.

 

Ще ме накараш да се влюбя,

и не във теб, и не във нея,

и не във себе си, а просто

ще ме накараш да се влюбя.

 

Ще те накарам да се влюбиш

и със любов ще те накажа,

защото в мен, защото в него,

защото в себе си не вярваш.

 

И после в някаква аптека

ще те изпратя със рецепта,

но е направо безнадеждно

лекарство от любов да търсиш.

 

Ще те накарам да се влюбиш.

Ще ме накараш да се влюбя.

Ще те накарам да се влюбиш

и със любов ще те накажа.

Сватба TV
  ФИРМИ

Сватбени облекла
Булчински рокли (6)
Шаферски рокли (5)
Официални рокли (6)
Булчински аксесоари (6)
Булчински обувки (3)
Мъжки костюми (2)
Мъжки аксесоари (2)
Мъжки обувки (1)
Малки шаферки и шафери (2)
Основни сватбени услуги
Ресторант за сватба (5)
Сватбена фотография (14)
Сватбено видеозаснемане (12)
Сватбен диджей (6)
Сватбени агенции (12)
Брачни халки и бижута (2)
Покани за сватба (4)
Сватбена украса (13)
Булчински букети (5)
Сватбен грим и прическа (1)
Водещ на изнесен ритуал (7)
Сватбени торти (2)
Сватбен водещ (8)
Други сватбени услуги
Сватбени лимузини (1)
Сватбени аксесоари (7)
Ритуални чаши (7)
Ритуални свещи (6)
Погачи за сватба (1)
Подаръчета за гости (8)
Сватбен кетъринг (4)
Алкохол и напитки (0)
Оборудване под наем (5)
Онлайн магазини (2)
Сватбени ритуали, забавления, атракции
Фолклорни формации (1)
Танцови групи и изпълнители (0)
Музикални групи и изпълнители (1)
Фото будка (3)
Заря и фойерверки (0)
Атракции (2)
Още услуги
Моминско парти (5)
Ергенско парти (4)
Спа релакс разкрасяване (0)
Спортни занимания фитнес йога (0)
Меден месец (2)
Сватбен танц (0)
Детски аниматори (1)
Брачен договор (1)
Семейна астрология (0)
Обредни домове (0)
Църкви и манастири (0)

ПОЛЕЗНО

Планирайте вашата сватба
Промоции
Видеовизитки
Запознайте се
Съвети и идеи
Представяне на продукти и услуги

СЪСТОЯЛИ СЕ СВАТБИ
ТРЕЙЛЪРИ
ПОДКАСТИ
ВИДЕО

Сватбена украса (10)
Първи сватбен танц (3)
Ресторанти за сватба (1)
Подготовка на младоженците (1)
Първа среща (1)
Фолклорни изпълнители и програми (1)
Ритуали (1)
Заря и огнено шоу (1)
Фотографско слайдшоу (1)
Други (1)
Зад кулисите (1)
Смешни (2)
Подготовка церемонии (0)
Булчински рокли (0)
Ресторант ритуали веселие (0)
Мъжка мода (0)
Танцови програми (0)
Церемонии (0)
Ресторант атракции (0)
Поп изпълнители и групи (0)
Сватбени продукти (0)
Любопитно (0)

ПРЕПОРЪЧАНО
Новини
ОЩЕ

КЛИПОВЕ
Любопитно
Хумор
За ума
За сърцето
За душата

Вход за младоженци
Вход за фирми
OK

Ползвайки този сайт, вие се съгласявате с
Общите условия и Политиката за защита на личните данни.