ДРУГИ ДУХОВНИ МИСЛИ

Който не покорява волята си на Бога, той покорява себе си на Неговия противник.
ДРУГИ ДУХОВНИ МИСЛИ
  • Примири се със самия себе си, и ще се примирят с теб небето и земята. Побързай да влезеш в своята вътрешна стаичка, и ще видиш небесната стая; защото и едната, и другата са едно и също, и влизайки в едната, ще видиш и двете. Стълбата към онова царство е вътре в теб, съкровена в душата ти. /Св. Исаак Сирин/
  • Не се изкушавай с немощната си ръка да спираш всеобщото отстъпление. /Св. Игнатий Брянчанинов/
  • Народите с всякаква охота ще се съюзят с него (антихриста). /Св. Ефрем Сирин ок. 306-373/
  • Непрестанното изучаване на Писанието е светлина за душата. /Св. Исаак Сирин/
  • В каквато степен човек се приближава към Бога в своите намерения, в такава степен и Бог се приближава към него с дарованията Си. /Св. Исаак Сирин/
  • Не е имало случай Господ да откаже някога прошка на каещия се. Само тогава Господ не ни прощава, когато ние самите не прощаваме на другите. Затова нека се помирим с всички, за да се помири и Господ с нас. Да простим на всички, за да ни прости и Господ. /Игумен Никон Воробьов/
  • Най-висока от всички добродетели е разсъдителността. /Св. Исаак Сирин/
  • Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото. /Св. Григорий Велики (Двоеслов)/
  • Ние сами обаче точно знаем, че нашето разумно начало не се намира вътре в нас като в делва, понеже е безтелесно, нито пък е извън нас, защото е единно, но е в сърцето, като в орган. Научили сме това не от човек, а от Онзи, Който е сътворил човека и Който казва в Евангелието: "не това, що влиза в устата, осквернява човека, а онова, що излиза из устата, то осквернява човека [...] защото от сърцето излизат зли помисли" (Мат. 15:11, 19) /Св. Григорий Палама/
  • Както е невъзможно в едно тяло да има здраве и болест и едното да не унищожава другото, така е невъзможно в някой дом да има изобилие на пари и любов /към ближните/ и едното от тях да не унищожава другото. /Св. Исаак Сирин/
  • Бог е сътворил човека в малкото велик, надзорник на видимото творение и тайна за незримото, земен и небесен, временен и безсмъртен, привързан към Бога... Какво ново тайнство за мен... Малък съм и велик, смирен и величествен, тленен и безсмъртен, земен и небесен. /Св. Григорий Богослов/
  • Ще се върне плътта в земята, каквато си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал (Екл. 12:7).
  • Страхът Божий е начало на добродетелта. Той е плод на вярата и се посява в сърцето, когато умът е отдалечен от светските грижи, за да събере блуждаещите си мисли в размисъл за бъдещото възстановяване. За да постави основата на добродетелите, човек трябва преди всичко да стои настрана от житейските дела и да пребивава в словата на светлината на правите и свети пътища, които чрез Духа е посочил и назовал Псалмопевецът /Пс. 22:3; 118:35; м.б. “подкрепя душата ми, насочва ме по пътя на правдата заради Своето име”, “Тури ме в пътеката на Твоите заповеди, защото я силно пожелах”/. /Св. Исаак Сирин/
  • Езичниците говореха: човекът е микрокосмос, състоящ се от елементите на [материалната] вселена... Защото какво има в това, да се почита човекът като образ и подобие на този свят, когато и небето прехожда, и земята се изменя, и всичко, което се съдържа в тях, е преходно. В какво тогава се състои величието на човека според църковното учение? Не в подобието на сътворения свят, но в това, да бъде по образа на естеството на неговия Създател. /Св. Василий Велики/
  • Онова, което се нарича тяло, не е нищо повече от една онтологична повърхност; а зад нея, в отвъдността на тази обвивка, се намира мистичната глъбина на нашето съществуване. /Отец Павел Флоренски/
  • Трябва не да посрамваш, а да вразумяваш, не да обвиняваш, но да съветваш, не с гордост да нападаш, а с любов да изправяш. /Св. Йоан Златоуст 347-407/
  •  Който върши добро и търси въздаяние, служи не на Бога, а на своето себеугаждане. ... Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: "Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби. /Св. Марк Подвижник/
  • Не се учудвай, че падаш всеки ден; не се отказвай, но смело се изправяй. И бъди уверен, че ангелът, който те пази, ще възнагради търпението ти. /Св. Йоан Лествичник ок. 570—603/
  • Милост искам а не жертви, и богопознание повече, нежели всесъжжения (Ос. 6:6).
  • За блудниците, за безаконниците, за грешниците се [Аз, Господ] разпънах, за тях прострях на Кръста пречистите Си ръце, та всеки, който иска спасение, да дойде и да се спаси. От никого няма да се отвърна, никого няма да прогоня от Своята благост, макар някой и хиляда пъти на ден да идва при Мен и да си отива, и после отново да се връща при Мен. Защото дойдох да призова не праведниците, а грешниците към покаяние. /Св. Амфилохий Иконийски ок.340 - ок.395/
  • Господ никъде не осъжда плътта, но обвинява развратената воля. Не твоите очи гледат, а умът и сърцето ти. /Св. Йоан Златоуст/
  • Искаш ли да узнаеш как смъртното тяло не само не вреди, но доставя още и полза? Чуй, колко добро ти можеш да получиш от него, ако бъдеш бдителен. То те отклонява и отвлича от злото чрез болестите, скърбите, трудовете и чрез подобни на това неща. Но, ще кажеш, то влече и към прелюбодеяние? Не, не тялото, а разпуснатостта... Невъзможно е за човека, встъпил в този живот, да не търпи болести, скърби и печали; а да не блудствува, е възможно. Затова, ако пороците бяха зависели от природата на тялото, тогава те биха били общи на всички: всичко, което е естествено е такова; а прелюбодеянието не е такова; болестите произлизат оттука, а прелюбодеянието - от пожеланието... Ако ние пожелаем, тялото може да бъде прекрасна юзда... ние често виждаме как и конете се носят по стръмнините, като хвърлят кочияша заедно с юздите, но не виним за това юздите... Точно така разсъждавай и тука. Ако видиш млад човек, който живее невъздържано и се предава на пороци, обвинявай тогава не тялото, а влачения кочияш, т.е. разума... И тъй, нека никой да не обвинява юздите, но самия себе си и своята развратена воля… /Св. Йоан Златоуст/
  • Всеки от нас е отговорен за спасението на своя ближен. /Св. Йоан Златоуст/
  • Нека се опитаме да убеждаваме чрез примера на собствения си живот, а не просто с думи, защото даже и да говорим като философи, ако не живеем боголюбив живот, от думите полза няма. Невярващите обръщат повече внимание на делата ни, нежели на думите ни. Ако говорим за блаженството на вечността, а показваме привързаност към земното, сами на себе си противоречим. /Св. Йоан Златоуст/
  • Отличително свойство на вражеските предсказания [предсказания, които не са пратени по силата на Божията благодат] е това, че те винаги са мрачни, глупави, винаги предричат само нещастия и винаги носят само едно - смущение в душата. Ако предсказва някой от Божиите раби по внушение на Светия Дух, то дори и да предупреждават понякога за скърби, това се съпровожда с мирни, покайни и съкрушени настроения на душата. /Св. Амвросий Оптински (Гренков)/
  • Доброто записвай на каменни плочи, а обидата - на водата. /Св. Исидор/
  • Народът ми погива, защото знание не му достига. /Осия 4:6/
  • Добротата е единствения начин да познаем Бога. /Св. Антоний Велики/
  • Богословие без практика е богословието на демоните. /Св. Максим Изповедник/
  • Koйто иска да победи духа на злословието, такъв нека приписва вина не на оногова, който греши, но на подстрекаващия го бяс.  /Св. Йоан Лествичник/
  • Никога не се срамувай и не мълчи пред оногова, който пред тебе злослови своя ближен. /Св. Йоан Лествичник/
  • Жаждата за Бога се изразява във всеобщ стремеж към всесъвършеното благо и се вижда ясно също и във всеобщото недоволство от нищо тварно. Какво означава това недоволство? То означава, че нищо тварно не може да удовлетвори нашия дух. Излязъл от Бога, той търси Бога. Него да вкуси желае и пребивавайки в жив съюз и в съчетание с Него, в Него се успокоява. Когато достигне това, е спокоен, а докато не го достигне, не може да има покой. Колкото и да има някои тварни вещи и блага, все са му малко. И всички... търсят и търсят. Търсят и намират, но като намерят, захвърлят ги и започват да търсят отново, за да намерят пак и пак да ги захвърлят. И така без край. Това означава, че не търсят това и там, където трябва. Не показва ли това, че в нас има сила, която ни тегли от земята и земното там горе - към небесното! Не Ви разяснявам подробно тези проявления на духа, а само навеждам мисълта Ви към неговото присъствие в нас и Ви моля повече да помислите и да достигнете до пълното убеждение, че в нас наистина има дух. Защото в него е отличителната черта на човека. Човешката душа ни прави с нещо малко по-висши от животните, а духът в нас е нещо малко умалено от ангелите. /Св. Теофан Затворник/
  • На всички им се иска да живеят! Животът на всички им е мил. А откъде идва животът? От единия Бог! А иска ли ни се да умираме? Иска ли ни се вечно да се мъчим или не? О, не, не! И един час мъчения понякога е непоносим, а какво ли е да се мъчим вечно? А към вечен живот водят вярата, правдата, покаянието, добродетелта, самоотвержението, умъртвяването на страстите. А да живеем, и то да живеем вечно, иска ли ни се? Как да не ни се иска! Тогава да се каем и поправяме незабавно. Да викаме на помощ Господа Бога! Той е близо до нас, както майката е близко до кърмачето. /Св. Йоан Кронщадски/
  • Честит е мъжът на добра жена, и броят на дните му е двоен. Добродетелна жена радва мъжа си и ще изпълни с мир годините му, добра жена е честит дял: тя се дава дял на ония, които се боят от Господа; с нея у богат и у сиромах е доволно сърцето, и лицето във всяко време е весело /Иисус син Сир. 26:1/.
  • Покритата с тръни роза дава на човеците следното прекрасно наставление: "Всичко, що е най-приятно на тоя свят, о смъртни, е примесено с горчивина. Тук вие нямате чисти блага, но навсякъде и във всичко към доброто е примесено и някакво зло: с наслаждението е свързано разкаяние, със съпружеството - вдовство, с изобилието - трудове и грижи, с въздигането - страх от падение, със знатността - излишни издръжки, с утешенията - пресищане, със здравето - болести". /Св. Василий Велики 330 - 379/
  • Човешкият ум не е в състояние да разграничи доброто от злото; замаскираното зло го подлъгва леко, почти винаги. Да различи злото от доброто може сърцето - то е негово дело. /Св. Игнатий Брянчанинов/
  • Който се услажда от това, да злослови другите, той ясно показва, че сам е уловен от това, за което злослови другите. Който злослови другиго, той сам себе си осъжда. Той е плътски човек, който се е заплел в мрежите на света... А който има винаги в себе си страх Божии и у когото е чисто сърцето, той не обича да злослови другите, не се услажда от чуждите тайни, не търси за себе си утеха в паденията на другите… /Св. Ефрем Сирин ок. 306-373/
  • Гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе; (както беше угодно Господу, тъй и стана) да бъде благословено името Господне! Във всичко това Иов не съгреши и нищо неразумно не изрече за Бога /Иов. 1:5-6/.
  • Всичко, което съществува и става в света, се оценява по три начина, а именно: добро, зло или двояко. Затова ние трябва да узнаем кое е действително добро, кое зло и кое е двояко, та нашата вяра, оградена от истинското знание, да остане непоклатима при всички изкушения. В човешките дела нищо не бива да се смята за действително добро освен душевната добродетел, която, довеждайки ни чрез искрена вяра до Бога, ни принуждава непрекъснато да сме привързани към това неизменно добро. И обратно, нищо не бива да се смята за зло освен грехът, който, като ни отделя от благия Бог, ни обвързва със злия дявол. Двояко е онова, което може да се отнася към доброто или към злото в зависимост от обстоятелствата и разположението на оня, който се ползува от него, като например: богатството, властта, почестите, телесната сила, здравето, красотата, самият живот или смъртта, бедността, немощта на плътта, внезапните беди и други такива, които според качествата и разположението на ползуващия се от тях могат да служат или за добро, или за зло. /Св. Йоан Касиан Римлянин 350-360 г./
  • Това е чудо: за иудеите е съблазън, а за елините - безумство. Какво казва апостолът? ''Ние проповядваме Христа разпнатия, Който за иудеи е съблазън, а за елини безумство" (1Кор. 1:23). А за нас, които се спасяваме, Христос е "Божия сила и Божия премъдрост" (1Кор. 1:24). /Св. Макарий Велики 300—390/
  • И тъй, Син Божи стана човек, за да ни покаже на каква висота ни възнася. За да познаем любовта Божия; за да ни посочи, че Бог е създал нашето естество добро; за да стане Началник на новия живот; да потвърди възкресението и да прекрати безнадеждността. За да направи човеците синове Божии и участници в божественото безсмъртие, като Самият Той стана Син човешки. За да узнаем, че човешката природа, за разлика от всички твари, е сътворена по образ Божи и е толкова сродна с Него, че може да образува в Господа Иисуса Христа една ипостас. /Св. Григорий Палама 1296—1359/
  • В християнството истината не е философска концепция, нито е теория, учение или система, а по-скоро е живата богочовешка ипостас – историческият Иисус Христос (Йоан 14:6). Преди Христа хората са можели само да гадаят за Истината, тъй като не са я притежавали. Чрез Христос, Който е въплътеното божествено Слово, вечната и пълна божествена Истина влиза в света. Затова писанието казва: "Истината произлезе чрез Исуса Христа" (Йоан 1:17). /Св. Юстин Попович/
  • (Наказанието трябва да приемаме) така, както болният син, чийто живот е застрашен, и той се лекува от баща си или от лекаря. /Св. Василий Велики/
  • По-добре тук ни накажи, Господи, а там ни помилвай! /Св. Ефрем Сирин ок. 306-373/
  • Вразуми съгрешаващия, но не осъждай падащия; /Св. Нил Синайски/
  • Най-добрият навик ... носи названието любов. /Св. Григорий Палама/
  • Братя мои и чеда, не бързайте да осъждате. Защото много пъти виждаме греха на съгрешаващия, а тайното му покаяние не знаем. /Св. Йоан Милостиви/
  • Oт самолюбието и самомнението у нас се поражда и друго зло, което ни причинява вреда, именно строгият съд и осъждане на ближния, след което ние не го считаме за нищо, и при случай го презираме и унижаваме. Този лош навик произхожда от гордостта. От нея се храни и расте, и, обратно, той я храни и увеличава.
  • Като се надценяваме и като мислим за себе си високо, естествено е, че ще гледаме отвисоко и на другите, осъждаме ги и ги презираме, понеже ни се струва, че сме далеч от такива недостатъци, към които, както ни се струва, другите не са чужди. ... спомни си истината, че на тебе не ти е дадена власт за това, и че ти, присвоявайки си тази власт, сам в този момент ставаш достоен за осъждане не пред немощните човеци, но пред всесилния Съдия на всички - Бога. /Св. Никодим Светогорец/ 
  • Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест - всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме. /Св. Амвросий Оптински (Гренков)/
  • Римокатолиците признават папата за глава на Църквата въз основа на неправилно тълкуваните от тях слова на Иисуса Христа: "на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мaт. 16:18). Всички свети отци — и от първите, и от следващите векове — признават заедно с първите православни римски папи, че под основен Камък трябва да разбираме самия Иисуса Христа — , а камъкът беше Христос‘ (1Кор. 10:4), а не приемниците на ап. Петър или пък самия Петър. А папите са си въобразили, че са глава на Църквата, нейно основание и дори Христови наместници, което е нелепо и несъпоставимо с нищо. Оттук произлиза всичката горделивост на римските папи и отдавнашната им претенция за главенство и самолично управление на цялата вселенска Църква. Папата ли е глава на Църквата? Не, това е нелепо. Църквата обхваща и светите угодници Божии, и ангелския сонм, едно тяло под една Глава — Христос. Какво търси тук грешният папа! Римокатолическата църква — това е една напълно еретическа църква. /Св. Йоан Кронщадски/
  • Това, което се съединява с Бога, то се и спасява. /Св. Григорий Богослов 326-390/
  • Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие (Прем. 1:13-14).
  • Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта... (Прем. 2:23-24).
  • Нима аз искам смъртта на грешника? Нали това искам — той да се обърне от пътя на злото и да бъде жив. /Иез. 18:23 по слав. текст/
  • Кажи им: жив съм Аз, казва Господ Бог: не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от пътя си и да бъде жив. Върнете се, върнете се от вашите лоши пътища; за какво да умирате вие, доме Израилев? /Иез 33:11/
  • Състоянието на личността в момента на смъртта е по-важно от всичко предишно в живота на човека. /В.Н. Лоски/
  • Блажени са мъртвите, които умират в Господа… нека починат от трудовете си: делата им вървят заедно с тях (Откр. 14:13).
  • Смъртта не е край, а начало. Тази врата се отваря и ни пропуска в простора на вечността, който би бил завинаги скрит за нас, ако смъртта не ни освобождаваше от робството на земята. /Митрополит Антоний Сурожски/
  • Мълчанието е тайнство на бъдещия век, а думите са инструменти на този век. /Св. Исаак Сирин/
  • Горко на този, който падне и няма втори да го вдигне" (Екл. 4,10).
  • Както кормчията зове ветровете и подмятаният от бурите моряк отправя взор към дома, така и времето те зове при Бога. Като воин Божи бъди трезв; залогът е безсмъртие и живот вечен. /Св. Игнатий Богоносец/
  • Който има грижа за много неща, той е роб на много неща. /Св. Исаак Сирин/
  • Страхът е начало на любовта. Страхът Божий не е боязън от Бога, а боязън да не отпаднем от Бога и да паднем в греховете и страстите. /Климент Александрийски/
  • Каквото се случва с рибата, излязла от водата, това става и с ума, излязъл от помненето на Бога и блуждаещ в помнене на света. /Св. Исаак Сирин/
  • Всички хора, на каквито и стъпала на развитието да стоят, знаят, че има върховно същество, Бог, Който е сътворил всичко, държи всичко и всичко управлява, че те във всичко зависят от Него и трябва да Му угаждат, че Той е Съдия и Въздаятел и съди всекиго по делата му. Такъв е естественият символ на вярата, написан в духа. Изповядвайки го, духът благоговее пред Бога и е изпълнен със страх Божи. /Св. Теофан Затворник/
  • Съгрейте страха Божи в себе си. Знайте, че когато има страх Божи, значи, че духът Ви е жив и Божията благодат действа във Вас. Първото дело на нашия дух е познанието на Бога и страхът Божи, а и основният дар на Божията благодат е духът на страха Божи. Той е и началото, и продължението, и завършването на пътя на спасението. Който има страх Божи - жив и действен, има в себе си неизтощима сила, движеща към всичко богоугодно, и едновременно бодър страх, охраняващ от вражески нападения и от собствените отклонения на кръстопътищата. /Св. Теофан Затворник/
  • Пази себе си от многословие, защото то угасява мислените движения в сърцето, идващи от Бога. /Св. Исаак Сирин/
  • Трябва да имате памет за Бога не като за всяка друга вещ, а да я съединявате със страх Божи и благоговение.
  • Кое от двете - страхът или любовта - трябва да преобладава в живота? И едното, и другото са неразделни. Трябва и да се боим поради любов, и да обичаме със страх. Те се съдържат едно в друго. Страхът съдържа в себе си любов, а любовта — страх, и само в този си вид те проявяват докрай благотворното си действие. /Св. Теофан Затворник/
  • Няма познание, което да не е в оскъдност/което да е достатъчно/, колкото и много да се е обогатило то. /Св. Исаак Сирин/
  • Съзнавайки задължението си да угажда на Бога, духът не би знаел как да удовлетвори тези задължения, ако в това не го ръководеше съвестта. Давайки на духа частица от своето всезнание в естествения символ на вярата, Бог е начертал в него и изискванията на Своята святост, правда и благост, като е поръчал на самия него да наблюдава изпълнението им и да се съди сам за изправност или неизправност. Тази страна на духа е съвестта, която посочва кое е право и кое не е, какво е угодно на Бога и кое не е, какво трябва и не трябва да се прави - а като посочи, властно кара да го изпълним, след което за изпълнението награждава с утешение, а за неизпълнението с угризение. Съвестта е законодател, пазител на закона, съдия и въздаятел. Тя е естествената скрижала на Божия завет, който се простира над всички хора. И при всички тях ние виждаме действието й заедно със страха Божи.
  • Да не вършите нищо, което съвестта забранява, както и нищо да не пропускате, което тя Ви заповядва да направите - голямо или малко. Съвестта е винаги нашият нравствен лост. Че вътре в нас нашите дечица - мислите, чувствата и желанията - се предават на неразрешена буйност, причината за това между другото е и тази, че съвестта е изгубила силата си. Върнете й я, изявявайки пълната си покорност пред нея. Вие сега я проверихте, след като изяснихте всичко - какво трябва да правите и какво не. Следвайте това неотклонно и така решително, че макар и да умирате, да не си позволите да направите нищо против съвестта си. Колкото по-решително постъпвате при подобни случаи, толкова по-могъща става тя, толкова по-пълно и по-силно ще Ви внушава необходимото и ще Ви отклонява от ненужното - и в делата, и в думите, и в помислите - и вашето вътрешно състояние по-бързо ще постигне умиротворение. Съвестта с благоговейна памет за Бога е бликащият извор на духовния живот. /Св. Теофан Затворник/
  • По-добре да умрем в подвиг, отколкото да живеем в падение. /Св. Исаак Сирин/
  • Истинският живот на човека е след смъртта, или по-точно след възкресението, а сегашният живот е само подготовка за него. /Св. Теофан Затворник/
  • Този, който е привързан за земното, не може да се стреми към небесното. /Св. Исаак Сирин/
  • Богат е не този, който притежава много, а този, който дава много. /Св.Йоан Златоуст 347-407/
  • Ние нямаме за цел да повалим нашите противници, а да ги вдигнем, ако те са паднали. Нашето слово към тях не отваря рани, а изцерява рани. Не трябва да говорим гневно с еретиците, а кротко. Защото няма нищо по-силно от кротостта и мекия тон. /Св.Йоан Златоуст 347-407/
  • Мълчаливите уста тълкуват Божиите тайни; а прибързаният в думите си се отдалечава от свой Създател. /Св. Исаак Сирин/
  • Затова изглежда, че най-великото от всички учения е себепознанието. Защото когато един човек познава себе си, той ще познае и Бога. ("Педагог", гл.3) /Климент Александрийски ок. 150 - ок. 215/
  • За какво ми е живот далеч от Бога? /Св. Исаак Сирин/
  • Вмчк Евстатий, когато му деряли кожата от гърба, казал: Тези страдания са същността на радостта на твоя раб, Господи! Неслучайно много от палачите му станали християни след това.
  • По-добре благожелателно да се молиш за ближния, отколкото да го обвиняваш при всяко съгрешение. /Св. Марк Подвижник/
  • Не заменяй любовта към своя брат с любов към нещо друго. /Св. Исаак Сирин/
  • Бидейки любознателен, бъди и трудолюбив, защото голото знание прави човека надменен. /Св. Марк Подвижник/
  • Украса на всяко нещо е мярата. Без мяра се обръща във вреда и това, което се смята за прекрасно. /Св. Исаак Сирин/
  • Който върши добро и търси въздаяние, служи не на Бога, а на своето себеугаждане. /Св. Марк Подвижник/
  • Господ, като желае да покаже, от една страна, че всяка заповед е задължителна, а от друга страна, че осиновяването е дарувано на човеците чрез Неговата кръв, говори: "Когато изпълните всичко вам заповядано, казвайте: Ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим" (Лука 17:10). Затуй Царството небесно не е възмездие за извършените дела, но дар от страна на Владетеля – дар, приготвен за верните раби. /Св. Марк Подвижник/
  • Светът е блудница, която привлича, събуждайки любов към себе си у тези, които я гледат с пожелание на красотата й. /Св. Исаак Сирин/
  • Не се захващай с изобличение да лекуваш този, който се хвали с добродетелите си, защото един и същи човек не може едновременно да обича и показността, и истината. /Св. Марк Подвижник/
  • Дяволът ни представя в нашите очи за нищожни малките грехове, защото по друг начин не може да да вкара в големи грехове. /Св. Марк Подвижник/
  • Никой не може да се приближи към Бога, ако не се отдалечи от света. /Св. Исаак Сирин/
  • Бягай от дързостта в говоренето като от смърт. /Св. Исаак Сирин/
  • Дар без изкушение е гибел за получаващите го. /Св. Исаак Сирин/
  • Който се грижи за телесното свръх нуждата, той неволно отпада от Бога. /Св. Исаак Сирин/
  • Пресищането желае много. /Св. Исаак Сирин/
  • Чрез дела насаждай в себе си заповедите, а не само чрез стремежа си да ги познаеш. /Св. Исаак Сирин/
  • Онези, които се придържат към противно на твоето учение, изобличавай със силата на добродетелите си, а не с убедителността на словата си. /Св. Исаак Сирин/
  • На любителите на плътското и на чревоугодниците не подобава да навлизат в изследване на духовните неща също толкова, колкото на блудницата да говори за целомъдрие. /Св. Исаак Сирин/
  • Човек, който не е виждал с очите си слънцето, не може да опише неговата светлина само по чутото и дори не я усеща; така е и с онзи, който не е вкусил сладостта на духовните дела с душата си. /Св. Исаак Сирин/
  • Беседвай с Бога като син с баща. /Св. Исаак Сирин/
  • Не отделяй богатия от бедния и не се опитвай да разпознаеш достойния от недостойния, нека всички хора бъдат равни за теб в доброто дело. /Св. Исаак Сирин/
  • И Господ е делил трапеза с митари и блудници и не е отлъчвал от Себе си недостойните, за да привлече в страх Божий всички и чрез телесното да ги приближи към духовното. /Св. Исаак Сирин/
  • Обърни внимание, човече, на това, което четеш. /Св. Исаак Сирин/
  • Божиите заповеди са по-високи от всички съкровища на света. /Св. Исаак Сирин/
  • Ще познаеш своя Създател, Промислител и Пазител, Който е сътворил за теб два свята: единия като временен учител и наставник, а другия - като бащин дом и вечно наследство. /Св. Исаак Сирин/
  • Обичай грешниците, но ненавиждай делата им, не пренебрегвай грешните заради недостатъците им, за да не паднеш сам в тяхното изкушение. /Св. Исаак Сирин/
  • Когато срещнеш ближен, принуждавай се да му оказваш чест, по-голяма от неговата мяра. /Св. Исаак Сирин/
  • Молитвата е убежище на помощта, източник на спасението, съкровище на упованието, пристан, спасяващ от тревогите, светлина на пребиваващите в мрака, опора на немощните, покров в изкушенията, помощ в решителния момент на болестта, щит за избавление в битката, стрела, насочена към враговете, и по-просто казано: открива му се, че има достъп до цялото множество на тези блага посредством молитвата и затова отсега нататък се наслаждава на молитва на вярата. /Св. Исаак Сирин/
  • Който не покорява волята си на Бога, той покорява себе си на Неговия противник. /Св. Исаак Сирин/
  • Напусни света и тогава ще познаеш неговото зловоние. /Св. Исаак Сирин/
  • Предпазвай се от своята собствена свобода, която предшества робството на порока. /Св. Исаак Сирин/
  • Поради разюздаността на очите и угаждането на корема умът идва до блуждаене. /Св. Исаак Сирин/
  • Затова и Премъдрият казва: “Трезви се и бодърствай, за да бъдеш жив”; защото сънят на ума е родственик на истинската смърт и е неин образ. /Св. Исаак Сирин/
  • Да сподоби и нас, по Своята благодат, Христос, нашият Бог, да претърпим всяко зло с благодарност в сърцето, заради любовта си към Него! Амин. /Св. Исаак Сирин/
  • Блажен човек, чиято помощ и закрила са у Тебе и чиито пътеки в сърцето са насочени към Тебе /Пс. 83:6/. Ти, Господи, отвръщай нашите лица от този свят,  за да се изпълваме с копнежа по Тебе, докато не видим какво представлява светът и не престанем да вярваме на сянката, възприемайки я за действителност. /Св. Исаак Сирин/
  • От това дърво бил отстранен Адам чрез дяволския съвет. Дървото на живота е Божията любов, от която отпаднал Адам; /Св. Исаак Сирин/
  • Има познание, предшестващо вярата, има и познание, пораждано от вярата. Познанието, предшестващо вярата, е естествено познание; а поражданото от вярата е духовно познание. /Св. Исаак Сирин/
  • Който върши добро заради въздаянието, той скоро се изменя. /Св. Исаак Сирин/
  • Облаците закриват слънцето, а многословието помрачава душата. /Св. Исаак Сирин/
  • Мирската слава е подводна скала в морето. /Св. Исаак Сирин/
  • Телесният живот изисква пробуждане на сетивата, а душевният - пробуждане на сърцето. /Св. Исаак Сирин/
  • Както душата по природа е по-добра от тялото, така и духовното дело е по-добро от телесното. /Св. Исаак Сирин/
  • Меката капка, която пада постоянно, пробива твърдия камък. /Св. Исаак Сирин/
  • Покоят и безделието са гибел за душата и могат да й навредят повече от демоните. /Св. Исаак Сирин/
  • Ако пък езикът ти те надвие, то повярвай ми в това, което ще ти кажа: ти по никакъв начин не ще можеш да се избавиш от помрачение. /Св. Исаак Сирин/
  • Когато пожелаеш да наставиш някого в доброто, първо го успокой телесно и го почети с думи на любов. /Св. Исаак Сирин/
  • В каквато мяра човек се развлича с много неща, в такава се лишава от Божията помощ. /Св. Исаак Сирин/
  • Не се бой от смъртта, защото Бог е приготвил да те направи по-висок от нея. /Св. Исаак Сирин/
  • Дела без милосърдие пред Бога е същото, каквото е човек, който заколва син пред баща му. Който е немощен по душа и поправя приятелите си, е подобен на човек, който е сляп и посочва пътя другиму. /срв. Мат. 15:14/ /Св. Исаак Сирин/
  • Милосърдие и правосъдие в една душа е същото, каквото е човек, който в една къща се покланя на Бога и на идолите. Милосърдието е противоположно на правосъдието. Правосъдието е изравняване на точната мярка: защото дава всекиму това, за което той е достоен, и при въздаянието не допуска отклоняване на една страна или лицеприятие. А милосърдието е скръб, възбуждана от благодатта, и се накланя състрадателно към всички: който е достоен за зло, не му въздава /със зло/, и който е достоен да добро, го преизпълва /с излишък/. /Св. Исаак Сирин/
  • Както сеното и огънят не търпят да бъдат в една къща, така и правосъдието и милосърдието - в една душа. /Св. Исаак Сирин/
  • Да бъдеш злопаметен и да се молиш, означава същото, каквото е да сееш в морето и чакаш жътва. /Св. Исаак Сирин/
  • Бой се от навиците повече, отколкото от враговете. /Св. Исаак Сирин/
  • Ако даваш нещо на нуждаещ се, то нека веселостта на лицето ти да изпревари дара ти и с добра дума утеши скръбта му. /Св. Исаак Сирин/
  • Помни, че Христос умря за грешните, а не за праведните. Виж колко велико е това дело - да скърбиш за зли хора и да правиш добро на грешните повече, отколкото на праведните! /Св. Исаак Сирин/
  • Във всичките ти дела да те изпреварват телесното целомъдрие и чистотата на съвестта. /Св. Исаак Сирин/
  • Пребиваването с неразумни е нараняване на сърцето. /Св. Исаак Сирин/
  • Знай, че ако от тебе излезе огън /на съблазън/ и изгори другите, то Бог ще изиска от ръката ти душите, изгорени от твоя огън. /Св. Исаак Сирин/
  • Търси разум, а не злато; облечи се в смирение, а не във висон; придобий мир, а не царство. /Св. Исаак Сирин/
  • Пазенето на разсъдителността е по-добро от всяко житие. /Св. Исаак Сирин/
  • Не давай, човече, свобода на което и да е от сетивата си, за да не стигнеш до невъзможност да се върнеш отново към свободата. /Св. Исаак Сирин/
  • Не храни ненавист към грешника… плачи за него… Ненавиждай греховете му и се моли за самия него, та да се уподобиш на Христа, Който не е негодувал срещу грешниците, но се е молил за тях. /Св. Исаак Сирин/
  • Но къде е твоята правда, когато нямаш любов? /Св. Исаак Сирин/
  • Тази милост - да ни възкреси, след като сме съгрешили, е по-висока от милостта да ни приведе в битие, когато не сме съществували. /Св. Исаак Сирин/
  • Към каквото е по-силна и преобладава любовта у теб, това и живее у теб. /Св. Исаак Сирин/
Сватба TV
  ФИРМИ

Сватбени облекла
Булчински рокли (6)
Шаферски рокли (5)
Официални рокли (6)
Булчински аксесоари (6)
Булчински обувки (3)
Мъжки костюми (2)
Мъжки аксесоари (2)
Мъжки обувки (1)
Малки шаферки и шафери (2)
Основни сватбени услуги
Ресторант за сватба (5)
Сватбена фотография (14)
Сватбено видеозаснемане (12)
Сватбен диджей (6)
Сватбени агенции (12)
Брачни халки и бижута (2)
Покани за сватба (4)
Сватбена украса (13)
Булчински букети (5)
Сватбен грим и прическа (1)
Водещ на изнесен ритуал (7)
Сватбени торти (2)
Сватбен водещ (8)
Други сватбени услуги
Сватбени лимузини (1)
Сватбени аксесоари (7)
Ритуални чаши (7)
Ритуални свещи (6)
Погачи за сватба (1)
Подаръчета за гости (8)
Сватбен кетъринг (4)
Алкохол и напитки (0)
Оборудване под наем (5)
Онлайн магазини (2)
Сватбени ритуали, забавления, атракции
Фолклорни формации (1)
Танцови групи и изпълнители (0)
Музикални групи и изпълнители (1)
Фото будка (3)
Заря и фойерверки (0)
Атракции (2)
Още услуги
Моминско парти (5)
Ергенско парти (4)
Спа релакс разкрасяване (0)
Спортни занимания фитнес йога (0)
Меден месец (2)
Сватбен танц (0)
Детски аниматори (1)
Брачен договор (1)
Семейна астрология (0)
Обредни домове (0)
Църкви и манастири (0)

ПОЛЕЗНО

Планирайте вашата сватба
Промоции
Видеовизитки
Запознайте се
Съвети и идеи
Представяне на продукти и услуги

СЪСТОЯЛИ СЕ СВАТБИ
ТРЕЙЛЪРИ
ПОДКАСТИ
ВИДЕО

Сватбена украса (10)
Първи сватбен танц (3)
Ресторанти за сватба (1)
Подготовка на младоженците (1)
Първа среща (1)
Фолклорни изпълнители и програми (1)
Ритуали (1)
Заря и огнено шоу (1)
Фотографско слайдшоу (1)
Други (1)
Зад кулисите (1)
Смешни (2)
Подготовка церемонии (0)
Булчински рокли (0)
Ресторант ритуали веселие (0)
Мъжка мода (0)
Танцови програми (0)
Церемонии (0)
Ресторант атракции (0)
Поп изпълнители и групи (0)
Сватбени продукти (0)
Любопитно (0)

ПРЕПОРЪЧАНО
Новини
ОЩЕ

КЛИПОВЕ
Любопитно
Хумор
За ума
За сърцето
За душата

Вход за младоженци
Вход за фирми
OK

Ползвайки този сайт, вие се съгласявате с
Общите условия и Политиката за защита на личните данни.