ЗА БОЛЕСТИТЕ
Причина за болестите е греха, твоята собствена воля, а не някаква необходимост.
- Болестите в градовете и сред народите, сушата, безплодието на земята и бедствията, случващи се с всеки в живота, пресичат умножаването на греха. И всяко подобно зло се изпраща от Бога, за да предотврати пораждането на истинските злини. Защото и телесните страдания, и външните бедствия са създадени за обуздаване на греха. И така, злото не е от Бога, а Бог изтребва злото, както и лекарят унищожава болестта, а не я влага в тялото. А разрушаването на градовете, земетресенията, наводненията, войните, корабокрушенията, всяко изтребване на много хора, ставащо по земята или морето, от въздуха или огъня, или от всяка друга причина, става, за да вразуми останалите, защото Бог вразумява всенародните пороци с всенародни наказания. /Св. Василий Велики 330 - 379/
- Най-добрата благодарност към Бога за оздравяването ти е в това да Му служиш през останалите дни на живота си, като изпълняваш заповедите Му. /Св. Пимен Многоболезнени/
- В болестта си не пожелавай смъртта, защото това е греховно. /Св. Пимен Многоболезнени/
- Не в гнева Си, не за наказание ни изпраща Господ болести и скърби, а от любов към нас, макар и не всички хора да разбират това. /Св. Пимен Многоболезнени/
- По-голямата част от болестите ни са по причина на греховете. Затова най-доброто средство за предпазване и изцеление от тях е да не грешим. Грехът поразява не само душата, но и тялото. В някои случаи това е съвсем очевидно. В други, макар и да не е така явно, истината, че болестите на тялото във всички случаи са от греховете и заради греховете, си остава. /Св. Теофан Затворник/
- Грехът се извършва в душата и я прави болна, но тъй като душата дава живот на тялото, то и животът от болната душа не е здрав. Дори само заради това, че грехът предизвиква мрак и тъга, въздействието му върху кръвта е неблагоприятно, а в нея е телесното здраве. А припомниш ли си, че грехът отделя човека от Бога Източника на живота, и го вкарва в разрез с всички закони, действащи и в него самия, и в природата, то чудно е, че изобщо грешникът остава жив след греха. То е поради милостта Божия, очакваща покаяние и обръщане. Следователно болният, преди да предприеме каквото и да е, трябва да побърза да се очисти от греховете и да се примири в съвестта си с Бога. Това ще прокара път и към благоприятното въздействие на лекарствата. /Св. Теофан Затворник/
- Известно е, че е живял някакъв прочут лекар, който не пристъпвал към лечение, докато болният не се изповяда и причасти със св. Тайни. Колкото по-тежко било заболяването, толкова по-настойчиво изисквал това. /Св. Теофан Затворник/
- Както всяко страдание, болестта има силата да ни очиства от душевната сквернота, да заглажда греховете ни, да смирява и смекчава душата ни, да ни заставя да се замислим, да осъзнаем нашата немощ и да си спомним за Бога. Затова болестта е нужна и на нас, и на децата ни. /Св. Серафим Саровски/
- Понякога болестта ни обзема, за да пробуди заспалата душа. /Св. Серафим Саровски/
- Господ ви е посетил с болест, разбира се, защото тя е била необходима за вашето спасение. "През много скърби трябва да влезем в Цаството Божие" - такъв е духовният закон (Деян. 14:22). Апостолите, мъчениците, преподобните, всички светци са влезли в славата чрез много и велики скърби. "Господ наказва, когото обича; бичува всеки син, когото приема" (Евр. 12:6, Притч. 3:12). Очевидно е, че няма друг път за царството Божие, освен тесния, кръстния път и при болест и слабост не бива да унивате, а повече да се радвате с духа си, утешавайки се мислено, че Господ сега се е приближил до вас, а в бъдещето докрай ще ви направи Свои деца, ако Му останете верни до края и без ропот понесете всяка скръб, която Той намери за нужно да ви изпрати. "Който претърпи докрай, ще бъде спасен" (Мат. 10:22). /Игумен Никон Воробьов/
- Господ ти изпраща болест независимо от предишните грехове и не толкова за наказание, колкото от любов към тебе, за да те отърве от греховния живот и да те постави на пътя на спасението. За това благодари на Бога, Който се грижи за тебе. /Игумен Никон Воробьов/
- Причина за болестите е греха, твоята собствена воля, а не някаква необходимост. /Св.Ефрем Сирин/
- Господ е създал от земята лекарства, и благоразумен човек не ще ги пренебрегва… Синко, в болестта си не бивай небрежен, а се моли Господу, и Той ще те изцели. Остави греховния живот, изправи ръцете си и очисти сърцето от всякакъв грях…. и дай място на лекаря, защото и него Господ е създал, и да се не отдалечава той от тебе, защото е потребен. В някое време и в ръцете на лекарите има успех; защото и те се молят Господу, за да им помогне да дадат на болния облекчение и изцеление за продължаване живота. 15. Но който съгрешава пред Твореца си, да падне в ръцете на лекаря!" (Сир. 38:1-15)
- И много болни даже не знаят, че боледуват. Защото злото е недъг на душата и прелестта /прелъстяването, заблуждението/ е гибел на истината./Св. Исаак Сирин/
- Ако си болен, то повикай опитен лекар и се възползвай от предписаното ти лечение. За тази цел от земята произлизат толкова много полезни растения! Ако ги отхвърлиш поради гордост, ще ускориш смъртта си и така ще станеш самоубиец. /Бл. Йероним/
- От жестокостта на сърцето се умножават и неговите болести; и ако болният се противи на лекаря, мъчението му се увеличава. Непростим грях няма - освен неразкаяният. /Св. Исаак Сирин/
