ЗА СКЪРБИТЕ И ТЪРПЕНИЕТО

Когото Господ обича, нему изпраща скърби за изпитване на вярата и на предаността към Него. Духовният закон повелява: "през много скърби трябва да влезем в царството Божие". "В света скърби ще имате" - е казвал на учениците си Иисус Христос преди смъртта си. "С търпението си спасявайте душите си". "Който претърпи докрай, ще бъде спасен".

И с много други подобни слова Св. Писание ни убеждава в значението на търпението. Без скърби и изкушения човек не може да придобие смирение. Тщеславието, самолюбието и гордостта се гнездят тъй дълбоко в човешкото сърце, че са необходими силни средства и продължителен период на обучение чрез скърби и изкушения, за да бъдат те изкоренени и човек да бъде доведен поне до известно смирение. /Игумен Никон Воробьов 1894/

Старателното изпълнение на Христовите заповеди показва на човека неговите немощи (слабости). /Св. Симеон Нови Богослов/

Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно (14:22). /Св. Амвросий Оптински (Гренков)/

Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). Има и много други заповеди, но към никоя от тях не е казано: така изпълнете закона Христов. Голямо е значението на тази заповед и нея най-вече трябва да се стараем да спазим. /Св. Амвросий Оптински (Гренков)/

Не трябва да се подаваме на униние, на ропот за своите скърби и болести, защото от Бога е положен закон, по-твърд от небето и земята, според който в царството Божие трябва да се влезе чрез много скърби (Деян. 14:22). А сега ние сме стигнали до такъв период от живота на човечеството, когато [вярващите] се спасяват изключително само чрез безропотното претърпяване на скърбите, с вяра в Бога и с надежда на Неговото милосърдие. По други пътища сега никой не умее да се спасява. За нашето време е останал един единствен път - търпенето на скърбите. /Игумен Никон Воробьов/

Всяка скръб, която ние приемаме без ропот, с мисълта на благоразумния разбойник, а именно, че скърбите се изпращат заради греховете, за спасение и очистване и, следователно, "заслуженото според делата си получаваме" - при такова отношение всяка скръб ни се вменява в скръб заради Господа, а личният ни кръст се преобразява в Кръст Христов, и чрез него ще се спасим. /Игумен Никон Воробьов/

Трябва по-често да призоваваме Божието име, да се поставяме пред лицето Божие и да изпросваме търпение, когато ни стане твърде тежко. От ропота трябва да се пазим като от змийска отрова. С ропота и злословието си неблагоразумният разбойник не само е усилил мъките си, но и е погинал навеки, а благоразумният - чрез съзнанието, че получава отплата достойна за делата си, и страданията си е облекчил, и царството Божие е наследил. /Игумен Никон Воробьов/

Скърбите на безверниците са бури, които всичко опустошават, а сълзите на вярващите са тих, благодатен дъждец, който помага да пораснат и цъфнат в душата най-хубавите цветя на добродетелите. Ето где е необикновеното в нашата скъпа християнска вяра: тя внася и в страданията радост. Тя превръща и скърбите в блаженство.

За вярващите скръбта е изгубила своето отровно жило. Тиха надежда е изместила горчивата утайка на страданията. те не са вече непоносимо тежки, защото раждат сладки плодове.Архимандрит Серафим (Алексиев)

Лесно полученото бързо се губи; а всичко, придобито със сърдечно страдание, се пази внимателно./Св. Исаак Сирин/

Не пренебрегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение, защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си. /Прит. 3:11-12; Евр. 12,6/