ЗА СТРАСТИТЕ И ИЗКУШЕНИЯТА
Страстите - това са болестите на душата, отделящи я от Бога.
- Необузданата свобода е майка на страстите. По-добре да се стараем да не изпускаме това, малкото /молитвеното правило/, отколкото да даваме място на греха с нежеланието си да ограничаваме себе си. Защото краят на тази неуместна свобода е жестокото робство. /Св. Исаак Сирин/
- Всички страсти изхождат от самоугаждането, користолюбието и самолюбието, т.е. от похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска. Те на тях се и крепят. За да може някой да започне духовен живот в Христа, трябва да се отрече от себе си (Марк. 8:34), т.е. от порочните страсти в душата си. Щом човек се откаже от себе си и се въодушеви от решимостта да угождава само на Бога, страстите почват да губят своята опора. А загубят ли веднъж опората си в човека, те нямат вече предишната си сила, вследствие на която човек се е влачел подир тях като покорно добиче (1Кор. 12:2). /Архимандрит Серафим (Алексиев)/
- Страстите - това са болестите на душата, отделящи я от Бога. /Преп. авва Исаия/
- Главните страсти са осем: чревоугодие, блуд, сребролюбие, гняв, печал, униние, тщеславие и гордост. Тези пороци се разделят на два вида: естествени, към които се отнася чревоугодието и блуд; и неестествени, като сребролюбието. /Преп. авва Исаия/
- Да угаждаш на страстите си, това значи да скъсаш с духовния живот или поне да се отбиваш самоволно от неговия спасителен път и да търсиш сам своята гибел.
- Оня, който угажда на страстите си кани дявола в душата си. Врагът дохожда около човека и живее от лошите му дела, тъй както кучето, подушило де е месарницата, все се навърта около нея в очакване да му подхвърлят някой кокал или парче месо. Ако обаче опразнят месарницата и я направят например цветарница, кучето ще дойде по навик още няколко пъти, па, като види, че тук няма вече месо за него, а благоухае на цветя, ще си отиде разочаровано с подвита опашка и вече няма да се върне там. /Архимандрит Серафим (Алексиев)/
- Ако престанем да проливаме пот на земята, то по необходимост ще пожънем тръни. Наистина, страстите са тръни, и те израстват в нас от посяването им в тялото /Гал. 6:8/. Докато носим в себе си Адамовия образ, по необходимост носим в себе си и Адамовите страсти. Защото не е възможно на земята да не израстват растения, свойствени на нейната природа. /Св. Исаак Сирин/
- И всекидневно, докато съществува земята, е необходимо да изтръгваме тръните от нея. Докато се трудим, тези тръни намаляват, защото земята не се очиства от тях изцяло. И ако това е така, и при временното разленяване, или при малкото нерадение, тръните се умножават и покриват лицето на земята, задушават посятото от теб и трудът ти се обезмисля: то всеки ден трябва да очистваш земята, защото прекратяването на очистването увеличава множеството тръни, от които да се очистим по благодатта на единосъщния и единороден Син Божий! /Св. Исаак Сирин/
- Бог допуска да се обучаваш в духовната борба според твоята сила. А великите мъже Той изпитва, според тяхната сила, с велики изкушения, и те се радват на това, защото изкушението довежда човека до преуспяване. Дето предстои нещо добро, там има и борба. И тъй, не се бой от изкушенията, но се утешавай в тях, защото те водят към напредък. /Св. Варсануфий Велики/
- Изкушението бива двояко - чрез щастие и чрез нещастие. Причината пък, поради която биват изкушавани хората, е трояка: в повечето случаи това става за изпитание, понякога - за изправление, а често пъти и като наказание за греховете ни. /Св. Йоан Касиан Римлянин 350-360 г./
- Без допускането на изкушенията не е възможно ние да познаем истината. ... Без влизане в изкушения никой не може да придобие духовна мъдрост. /Св. Исаак Сирин/
- Иисус не сам отишъл, а бил отведен в пустинята по Божествено усмотрение; това показва, че и ние не бива сами да се вдаваме в изкушенията, но когато бъдем въвлечени в тях, трябва да стоим мъжествено. /Св. Йоан Златоуст 347-407/
- Човекът, като невръстен младенец, проси от Бога Неговата свята воля. Бог, като преблаг Отец, му дава благодат, но допуска и изкушения. Ако той претърпи изкушенията безропотно, получава допълнително благодат. Колкото повече благодат получава, толкова повече изкушения му се прибавят. /Старецът Йосиф Исихаст 1895-1959/
- Не се опитвай да търсиш своята правота, защото тогава ще бъдеш неправ. Каквито и изкушения да допусне Господ, научи се да ги изтърпяваш мъжествено. Без много оправдания казвай: "Прости" и без да си сгрешил, кай се, все едно, че си сгрешил. Но казвай, че си сгрешил с вътрешно съзнание, не само външно, заради похвала, а дълбоко в себе си да осъждаш. /Старецът Йосиф Исихаст 1895-1959/
- Като си спомняме думите на св. ап. Иаков: "Блажен е оня човек, който търпи изкушение" (1:12) ние трябва да разбираме тези думи от молитвата не в смисъл "не допущай никога да бъдем изкушавани", а в смисъл "не допущай да бъдем победени в изкушението". Иов бил изкушаван, но не бил въведен в изкушение, защото с Божията помощ "Нищо неразумно не изрече за Бога" (Иов. 1:22) и не осквернил устата си с богохулен ропот, към какъвто искал да го привлече изкусителят. Изкушаван бил и Авраам, изкушаван бил и Йосиф, но както единият, така и другият не били въведени в изкушение, защото никой от тях не изпълнил волята на изкусителя. /Св. Йоан Касиан Римлянин 350-360 г./
- "И не въведи нас в изкушение" (и самият ти не се поддавай на изкушението, "но избави ни от лукавия" (сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те даде на него). За да разберем правилно думите на Господнята молитва: "не ни въвеждай в изкушение", трябва да помним, че тази молитва е дадена на апостолите, когато помолили Христа да ги научи да се молят, дадена им е преди да слезе върху тях Дух Свети, когато сатаната ги поискал от Господа, за да ги сее като пшеница (вж. Лук. 22:31). Тогава апостолите били още слаби и лесно можели да паднат в изкушение (като Петър), затова и Спасителят влага в устата им думите: "не ни въвеждай в изкушение". А без изкушения на нашата вяра, надежда и любов не можем да живеем; изпитанията на сърдечните дълбини са нужни за самия човек, за да може той сам да види какъв е и да се поправи. Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.
- Казваш: "не ни въвеждай в изкушение", а самият ти не се ли тикаш, не си ли устремен и без изкушения към всевъзможни грехове? Казваш: "избави ни от лукавия", а самият ти не живееш ли в съдружие с лукавия или със злото от всякакъв род, чийто началник е дяволът? Внимавай, езикът ти да не бъде в разногласие със сърцето; внимавай, не лъжи Господа, когато се молиш. /Св. Йоан Кронщадски/
- По учението на Св. отци [думите значат]: Не допущай, Господи, да паднем в грях, когато сме в изкушение! Пази ни да не погинем в изкушението! ... Плътта, светът и дяволът са трите мътни извори на изкушенията. ... Затова, когато се молим "не ни въвеждай в изкушение", трябва да имаме в съзнанието си и опасностите от плътските грехове, и нашето безсилие за борба, и нуждата от небесна помощ.
- Защо Писанието употребява такива изрази, като знаем, че Бог никого не изкушава? (Иак. 1:13) - Тук трябва да кажем, че езикът на Св. Писание е приспособителен, образен, символически, не всякога буквален. ... Както изразът "Бог изкушава", тъй и изразът "за да узнае" [виж цитата от Бл. Августин по-горе, бел.ред.] са образни. ...Бог ни изпитва не за да узнае какви сме, а за да ни покаже, от една страна на самите нас, тъй като ние сами не се познаваме, а от друга страна, да ни открие пред околните, та и те да видят какви сме. /Архим. Серафим (Алексиев)/
- Напусни стария свят на страстите и така ще влезеш в новия свят на Духа. /Св. Исаак Сирин/
- Бог е допуснал за полза на душата тя да бъде достъпна за страстите. /Св. Исаак Сирин/
- В сластолюбиво тяло не обитава познанието за Бога; и който обича тялото си, няма да придобие Божия благодат. /Св. Исаак Сирин/
