НИКОЛА БОАЛО - Френски писател и поет, /1636 - 1711/
Веднъж Луи XIV показал на Боало няколко свои стихотворения и го попитал за мнението му. Но Боало освен голям поет, бил и обигран в дворцовите маниери.
- Сир, нищо не е невъзможно за Ваше Величество - казал с поклон. - Ваше Величество е решил да напише лоши стихове и се е справил напълно успешно.
* * *
КОНСТАНТИН БРАНКУЗИ - Румънски скулптор, /1876 - 19578/
Бранкузи се преселил да живее в Париж през 1904 година. През 1906-а Огюст Роден, оценявайки таланта му, го поканил да работи в неговото ателие. Бранкузи отказал с думите:
- Нищо не вирее добре в сянката на голямо дърво.
* * *
ГИЙОМ БЮДЕ - Френски учен, /1467 - 1540/
Веднъж прислужницата на Бюде се втурнала в кабинета му, където той бил вгъбен в работата.
- Господарю, къщата гори! - извикала уплашено.
- Кажи го на госпожата - разсеяно махнал с ръка той, без да вдига очи. - Знаеш, че с домакинската работа се занимава тя.
* * *
ШАРЛ ДЬО ГОЛ - /1890 - 1970/, Френски политик и държавник, президент на Франция /1959 - 1969/
Един член на кабинета се оплакал на Дьо Гол от това, което пишели във вестниците за него.
- Когато си министър, не се оплакваш от вестниците строго отвърнал Дьо Гол. - Дори не ги четеш. Пишеш ги.
* * *
САМЮЪЛ ГОЛДУИН - Американски кинопродуцент, /1882- 1974/
Увещавали Сам Голдуин да преразгледа мнението си за някакъв сценарий.
- Съгласен съм да призная, че не винаги съм прав - отвърнал той. - Но имайте предвид, че никога не греша.
* * *
ФИОРЕЛО ЛА ГУАРДИЯ - /1882 - 1947/, Американски политик, кмет на ню Йорк /1935 - 1945/
Ла Гуардия понякога изпълнявал длъжността мирови съдия. В един мразовит ден при него довели дрипав човек, обвинен за кражбата на един хляб. Семейството му, казал той за свое оправдание, гладувало.
- Длъжен съм да те накажа - заявил му Ла Гуардия. - Законът не прави изключения. Не мога да сторя нищо друго, освен да те глобя десет долара.
След което бръкнал в джоба си и добавил:
- Ето десет долара. Плащам от твое име глобата. И хвърлил банкнотата в прословутото си сомбреро, оставено на банката. - Освен това - продължил - налагам глоба от петдесет цента на всички в тази зала, задето живеят в град, където се налага да крадеш хляб, за да нахраниш семейството си. Господин пристав, съберете глобите и ги връчете на обвиняемия!
Човекът си тръгнал от съдебната зала с 47 долара и 50 цента.
* * *
НЕЛ /ЕЛИНОР/ ГУИН - /1650 - 1687/, Английска актриса и фаворитка на Чарлс II
Веднъж, в присъствието на краля, Нел Гуин подвикнала на сина си от него:
- Я ела тук, копеленце!
Кралят я скастрил заради грубото обръщение.
- Не виждам как другояче да го нарека, сир оправдала се актрисата.
Чарлс схванал намека и удостоил детето с титлите барон Хедингтън и лорд Бърфорд.
* * *
РЕНЕ ДЕКАРТ - /1596 - 1650/, Френски философ и математик
Веднъж Декарт се опитвал да разясни на шведската кралица Кристина своята теория, че всички живи твари, включително хората, са просто механизми, подобни на часовници.
- Съмнявам се - поклатила глава кралицата. - Никога не съм виждала часовник да ражда часовничета.
* * *
ДЖЕЙМС ДЖОЙС - /1882 - 1941/, Ирландски писател, автор на “Одисей”, творбата, обявена за “роман на XX век”.
На младини, когато бил беден, Джеймс Джойс кандидатствал веднъж за работно място в банка.
- Пушите ли? - попитал го директорът на банката.
- Не. - отвърнал бъдещият писател.
- Пиете ли?
- Не.
- Ходите ли по жени?
- Не.
- Я да ми се махаш от очите! - креснал директорът, втрещен от такава липса на пороци. - Точно такива като теб ограбват банки!
* * *
ДИОГЕН - /412 - 323 пр. н.е./, Древногръцки философ
Благодарение на неуморното си угодничество, философът хедонист Аристип се радвал на привилегировано място в двора на Дионис, тиран на Сиракуза. Един ден, наблюдавайки как Диоген си приготвял за обяд леща, му казал:
- Послушай съвета ми. Ако се научиш да ласкаеш Дионис, не ще ти се налага да се храниш с леща.
- А ако ти се научиш да се храниш с леща - отвърнал мъдрият мъж, - не ще ти се налага да ласкаеш Дионис.
* * *
В знак на почит към Диоген АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ отишъл да го посети в Коринт, където той живеел. Заварил го край прословутата му бъчва, да се грее на слънце.
- Кажи - обърнал се любезно към него, - какво бих могъл да сторя за теб?
- Отдръпни се встрани - отговорил философът. - Закриваш ми слънцето.
- Ако не бях Александър, - заявил по-късно великият пълководец на приближените си, - бих желал да съм Диоген.
* * *
Веднъж Александър Велики заварил Диоген да се взира внимателно в купчина човешки кости.
- Какво правиш? - попитал го.
- Търся костите на баща ти - отвърнал философът. - Ала не мога да ги различа от тези на робите му.
* * *
ДЖИМИ КАРТЪР - /1924/, Американски политик и държавник, 39-ят президент на САЩ /1977 - 1981/
След избирането му за президент и преди да се премести да живее в Белия дом, Джими Картър се осведомил дали там умеят да приготвят ястията, с които семейство Картър било свикнало в южняшкия си дом.
- О, да уверили го. - От години осигуряваме такава храна за прислугата.
* * *
ДЖОН Ф. КЕНЕДИ - /1917 - 1963/, Американски политик и държавник, 35-ят президент на САЩ /1961 - 1963/
На вечеря с избиратели във Вашингтон по време на предизборната кампания, Кенеди шеговито се обърнал към сътрапезниците си:
- Токущо получих от моя щедър баща следната телеграма: ДРАГИ ДЖАК, НЕ КУПУВАЙ И ГЛАС ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО СЕ НАЛАГА. ДА БЪДА ПРОКЛЕТ, АКО ПЛАТЯ ЗА СЪКРУШИТЕЛНА ПОБЕДА.
* * *
ЖОРЖ КЛЕМАНСО - /1841 - 1929/, Министър-председател на Франция
Клемансо ненавиждал да лети със самолет и го правел само в краен случай. Веднъж, преди полет, бил чут да наставлява пилота със следните думи:
- Ще летите много предпазливо, много бавно и много ниско.
* * *
СЪР АРТЪР КОНАН ДОЙЛ - /1859 - 1930/, Британски писател, автор на романи и разкази, най-известен като създател на образа на детектива Шерлок Холмс.
Веднъж Конан Дойл присъствал на предпремиерно представление, след което един от актьорите, млад и нископлатен, подхвърлил шеговито:
- Сър Артър, защо занапред не обединим приходите си и да си делим сумите наполовина през остатъка от живота ни?
- Оценявам хумора ви - отвърнал снисходително прочутият писател, - но аз едва ли ще имам сметка от това, господин … хм … извинете, как ви беше името?
- Чаплин отвърнал младежът. - Чарлс Чаплин.
* * *
Веднъж Конан Дойл пристигнал с влак в Париж и зачакал пред гарата такси. Скоро се появило едно и той го спрял.
- Къде ще желаете да ви закарам, господин Дойл? - обърнал се по име към него шофьорът.
Озадачен, писателят го попитал дали някога са се срещали.
- Не, господине, никога - уверил го французинът.
- Може би сте виждали моя снимка? - предположил Дойл.
- Ни най-малко.
- Но как тогава разбрахте, че съм Конан Дойл?
- В сутрешния вестник пишеше, че отдъхвате в Марсилия - започнал шофьорът. - На гарата, откъдето ви взех, пристигат влаковете от Марсилия. Загарът на лицето ви подсказва, че идвате от почивка на море. Мастиленото петно на десния ви показалец навежда на мисълта, че сте писател. Дрехите ви са английски, а не френски. Като събера тези данни, стигам до заключението, че вие сте сър Артър Конан Дойл.
- Невероятно! - възкликнал писателят. - Удивително! Вие сте живото въплъщение на моя измислен герой Шерлок Холмс.
- Има и още нещичко - добавил щофьорът.
- Какво е то? - полбопитствал Дойл.
- Етикетът с името ви върху куфара.
* * *
АГАТА КРИСТИ - /1891 - 1976/, Английска авторка на криминални романи
Вторият съпруг на Агата Кристи, Макс Малоуън, бил виден археолог, прочул се с разкопките си на територията на някогашна Месопотамия. Агата Кристи често го съпровождала в тези пътувания. Веднъж, след поредния престой в Азия, я попитали как се чувства с мъж, чийто интерес е насочен към древността.
- О, чудесно - отвърнала писателката. - Археологът е най-добрият възможен съпруг за всяка жена. Колкото повече тя остарява, толкова му е по-интересна.
* * *
ДЖОН КАЛВИН КУЛИДЖ - /1872 - 1933/, Американски политик и държавник, 30-и президент на САЩ /1923 - 1929/
Президентът Кулидж и Първата дама били на посещение в правителствена ферма, където ги развели поотделно. При кокошарника президентшата попитала водача си дали петелът се съвкуплява повече от веднъж дневно.
- О, десетки пъти - уверил я човекът.
- Кажете го на господин Кулидж - засмяла се тя.
Когато президентът на свой ред се озовал при кокошарника, му предали въпроса на съпругата му и нейните думи.
- Все със същата кокошка ли? - попитал той.
- А, не, всеки път с различна.
- Е, кажете го на госпожа Кулидж - на свой ред се засмял той.
* * *
МАО ДЗЪДУН - /1893 - 1976/, Китайски революционер, политик, теоретик на комунизма и държавник
Пред чуждестранни делегации Мао неизменно произнасял следната кратка реч:
- Нашите предци са били мъдри. Изобретили са книгопечатането, но не и вестниците. Изобретили са барута, но са го използвали само за фойерверки. Изобретили са компаса, но не са го използвали, за да открият Америка.
* * *
СЪР ИСАК НЮТОН - /1642 - 1727/, Английски физик, математик, астроном, алхимик, философ и политик
Исак Нютон току-що бил привършил изработката на механизиран проект на Слънчевата система и описвал делото си на хартия, когато го посетил негов приятел - също учен, но отявлен атеист.
- Кой е създал това? - попитал го той с възхищение.
- Никой. - отвърнал сър Исак и продължил да пише.
- Май не ме разбрахте - настоял гостът. - Кой е построил тази машина?
- Нали ви казах: никой. - повторил Нютон.
- Слушайте, Нютон, не е възможно! Това възхитително устройство все трябва да е нечие дело!
Нютон спрял да пише, изправил се, вгледал се в своя събрат и изрекъл:
- Странна работа, драги. Заявявам ви, че никой не е построил тази проста играчка, а вие не ми вярвате. Същевременно пред очите ви е Слънчевата система, една безподобно възхитителна машина, а вие дръзвате да твърдите, че не я е създал никой. Тук пък аз не ви вярвам.
Говори се, че след тази случка гостът на Нютон престанал да е атеист.
* * *
ЛУИ ПАСТЬОР - /1822 - 1895/, Френски химик и един от основоположниците на микробиологията
Студент по биология пътувал с влак и негов съсед се оказал възрастен човек с вид на селянин. Той през цялото време шепнел молитви и прехвърлял зърната на броеницата си. Накрая студентът не издържал и попитал:
- Нима вярвате в тия бабини деветини?
- Да. - кимнал старецът. - А вие не вярвате ли?
Студентът се разсмял.
- Изобщо не вярвам на такива глупости. Послушайте съвета ми изхвърлете тази броеница и прочетете какво казва науката по въпроса.
- Науката? Аз не разбирам науката. Може би вие ще ми обясните. - смирено въздъхнал старият човек и очите му се насълзили.
Студентът видял, че го е разстроил, и за да не наранява повече чувствата му, казал:
- Дайте ми адреса си, господине, и аз ще ви пратя литература, която ще ви помогне да си изясните нещата.
Човечецът бръкнал във вътрешния джоб на палтото си, извадил оттам визитна картичка и я дал на младежа. Той я погледнал и засрамено свел глава. На визитката било напечатано: Луи Пастьор, Директор на Института за научни изследвания, Париж
* * *
ПАБЛО ПИКАСО - /1881 - 1973/, Испански художник и скулптор
По време на Втората световна война отряд на Гестапо нахлул в парижкото жилище на Пикасо със заповед за обиск. По някое време командващият офицер забелязал на една маса фотография на картината на Пикасо “Герника”.
- Ваше дело ли е това? - попитал.
- Не. - поклатил глава художникът. - Ваше.
* * *
Приятели гостували на Пикасо в дома му в Южна Франция и озадачено отбелязали, че домакинът им няма по стените си собствени творби.
- Защо така, Пабло? - попитал един. - Не си ли ги харесваш?
- Напротив. - отвърнал художникът, - харесвам си ги много. Просто не мога да си ги позволя.
* * *
Попитали Пикасо не се ли уморява да стои пред статива по три-четири часа.
- Не. - отговорил той. - Когато рисувам, оставам тялото си пред прага, тъй както мюсюлманите си събуват обувките, преди да влязат в джамия.
* * *
Пикасо отишъл при мебелист да поръча махагонов гардероб за замъка си в Южна Франция. За да покаже какво точно иска, набързо нахвърлил скица върху първото му попаднало листче хартия, подал го на майстора и попитал:
- А колко ще струва?
- Нищо. - отвърнал мебелистът. - Само подпишете скицата.
* * *
СОКРАТ - /469 пр.н.е. - 399 пр.н.е./, Древногръцки философ
Приятел на Сократ го срещнал веднъж да се разхожда из пазара, спира се и в захлас се взира в различни стоки. Познавайки скромния му начин на живот, изразил учудването си.
- Винаги се удивлявам - усмихнал се великият човек - колко много неща не са ми нужни.
* * *
УЛЯМ Х. ТАФТ - /1857 - 1930/, Американски политик и държавник, 27-и президент на САЩ
По време на политическа реч на Тафт един от присъстващите го замерил със зелка. Тафт млъкнал за кратко, взел зелката в ръка, огледал я и казал:
- Виждам, че някой от моите противници е останал без глава.
* * *
УДРОУ УИЛСЪН - /1856 - 1924/, Американски политик и държавник, 28-и президент на САЩ
През 1911 година, когато Удроу Уилсън бил губернатор на Ню Джърси, получил съобщение за ненадейната смърт на сенатор от щата. Още същата вечер му се обадил друг политик от същия щат, известен със своята настъпателност.
- Губенаторе, - казал той, - бих желал да заема мястото на покойния сенатор. Аз съм напълно подходящ за него.
- Съгласен съм отговорил Уилсън. - Стига и гробарите да нямат нищо против.
