ПРОЛЕТНА НОЩ
Кой чука неспокойно по стъклата?
Навън дими и диша влажен мрак.
И облаци разкъсани се мятат
по мътния небесен похлупак.
Ослушвам се: в деретата надоле
потоците размътени шумят.
О, туй е дълго чаканата пролет
със буйната и накипяла гръд.
Аз скачам и разбивам с гръм стъклата.
Навън е кален и пиян разкош.
Във стаята нахлува топъл вятър
и пламналата разпиляна нощ.
Аз се задъхвам в чарната й грива,
прегръщам мекия й, топъл мрак
и като младо вино ме опива
разгърдения долетял южняк.
В недрата на земята лава дреме.
Един могъщ инстинкт сега зове.
И всичко се върти в любовен шемет
без граници, без ум, без брегове.
О, тази нощ! О, тази страст безумна,
преляла от природата във мен!
Аз знам, че утре радостно ще лумне
един зелен и цъфнал слънчев ден.
ХУБАВ ДЕН
Тук е някак странно тихо...
Нашите очи блестят.
Устните ми се стопиха
на пламтящата й гръд.
В нейните коси се вплели
сноп от слънчеви стрели
и с незабравима прелест
къдрицата шумоли.
Къдрицата до челото ми!
И сърцето й до мен!
О, нима открих в живота
хубав миг несподелен?
Къдрицата ме измами...
Погледът й е студен...
Зная аз, това бе само
сън във хубавия ден.
БОРБА
Аз искам да се боря
със теб за любовта,
защото без опора
жестоко е в света.
Аз искам да те видя,
да ти разкажа плах
жестоките обиди,
които преживях.
Защо ми са очите,
когато е далеч
любимото момиче
със нежните ръце?
Аз няма да си ида,
преди да победя.
О, искам да те видя
любяща и добра!
ПОКОЙ I
Тиха песен прозвучава в мрака.
Лъхва ме зелена миризма.
Влюбени си шушнат зад шубрака
и се носи чист и ясен смях.
Аз лежа спокоен и забравен.
Милват ме зелените треви.
В жилите ми тича бодро здраве.
Мравка по ръката ми пълзи.
На небето се роят звездите -
гледам ги с премрежени очи.
Искам да ги видя на гърдите си
като малки сребърни значки.
И унесен, сладко се усмихвам.
И съм син на цялата земя -
силна, необятна и притихнала
в топлите обятия на май.
МЛЕЧЕН ПЪТ
Сънят е същност на света...
Когато се събудя, трябва
да се преборвам с мисълта,
със хората, с труда, със хляба...
А в неговия скут люлян,
аз се докосвам до всемира
и все едно ми е да знам
живея ли, или умирам.
Това е същността! Светът
със свойта вечност го доказва.
А трепкащия млечен път
на сън ми приказка разказва.
ЧУДО
От всички чудеса на този свят
най-чудното е туй, че ний живеем.
Усещат наште ноздри аромат,
слуха ни звучни гласове люлеят.
Изпълнени са нашите очи
със много образи, с безброй картини.
Ний пеем и се смеем, и мълчим;
ний страдаме, а после сме щастливи.
В стаените сърца като в албум
са подредени блянове и страсти.
И вниква всемогъщия ни ум
в различни тайни, в глъбини прекрасни.
Виж, старците стоят пред своя гроб -
не страдат, не копнеят, не въздишат,
но пак се вслушват в чудния живот,
усмихват се едвам и сладко дишат.
ГЛАС
Небето със звезди поръбено,
с безмерната си пустота
висеше върху мен озъбено
и зинало като уста.
Морето гладно и сърдито
ревеше в свойте пелени.
Разбиваха се във скалите
мъртвородените вълни.
И от крайморската градина
повяваше смразяващ студ.
Земята бе една пустиня
и целия живот - абсурд.
Във този грозен миг под кестена
аз двама влюбени видях.
Чух глас и после се разнесе
чистосърдечен весел смях.
С ръка сърцето си притиснах
и бързо тръгнах във нощта
към своя дом, към свойте близки,
към всекидневните неща.
И вече не ми беше тежко -
не беше ме от нищо страх.
А бях чул само глас човешки
и радостен момински смях.
СМИСЪЛ I
Не миждам смисъл във това
да се затвориш във семейство,
да имаш работа добра
и да се препитаваш лесно.
Не! Има смисъл само в нашите
обрулени от труд лица,
във дръзновените и страшните -
в горящите до смърт сърца.
ТАНЦ
О дъжд, о дъжд обилен и печален,
по тротоарите танцуваща вода!
Г е о М и л е в
Дъждът вали през мене и измива
мъчителния слой на мисълта
и пак сърцето младо и щастливо
предвкусва на живота прелестта.
Душата ми, от бреме натежала,
преследвана от своята съдба,
готова е да се разтвори цяла
под плискащите струи на дъжда.
Аз ще захвърля меката си шапка
и за последен път, макар и стар,
ще потанцувам като малка капка
по веселия градски тротоар.
