Нашата сватба не стана в неделя. Никой на нашата сватба не стреля надолу в земята, нагоре в тавана. Никой не тръшна о дъските кана.
Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти, звън на решителна битка за невъзможното щастие.
Земята като плаващ ресторант се носи в студеното побъркващо пространство. И няма бряг спасителен сред космоса, където да отдъхнем от пиянството.
Подай ръка. Светът ще стане хубав, макар да идвам късно и суров. Последен може в тебе да се влюбя, но ще ти върна първата любов.
Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида.
Двама се лутаме в болка и истина, в гняв и сърдечност. Тази любов е в безкрая единствена. Миг като вечност.
Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи Не искат и не обещават те...
Ти ме гледаш тъй влюбено-нежно, ти говориш тъй топло и предано. Вън завива виелица снежна. Аз те слушам, далеко загледана.
Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
В небесната шир бледосиня, усмихнат се бели звезди, а в дреха от лунна коприна нощта над сърцата ни бди.
Ний може да имаме много жени, но една ще бди над живота ни: Тази, която ще каже: - Стани! – ако клекнем, когато се целят в челото ни.
Като камък на шия, като белег от нож, като черна шамия, като стар меден грош
И да стихнат големите страсти, и да легна под земен покров – ще си взема за спомен и щастие неспокойната дума Любов.
Като циганка скитам по мъгливи баири. Пощади ме, не питай ново лято ли диря.
Ползвайки този сайт, вие се съгласявате сОбщите условия и Политиката за защита на личните данни.