Заради един човек си струва и едно море да се преплува в безлунна нощ, моя любов.
И писма си пишем Пълни с думи ласкави, И сме се подписали Във снега и в пясъка
Така веднъж във снежната алея видях следи: „той“ бе минал с „нея“. Аз тръгнах по следите и узнах какво се бе развило между тях:
Наздраве, мили мой, за всички нощи и всички дни - и лоши, и добри - които идват и в които общо ще светим с теб, додето изгорим!"
Такъв ме запомни - притихнал, млечен! Такъв ме отнеси - безмайчин, вечен! Мъжете пеят своя зимен епос с надеждата, че любовта е крепост!
Моят мил е добро момче. Весел е, но си има проблеми - как от мене да се отрече, щом не може без мене.
Аз ще захвърля меката си шапка и за последен път, макар и стар, ще потанцувам като малка капка по веселия градски тротоар.
Искаш с теб да останем добри познати. Как да разбирам това? Длани, които до болка се стапяха сляти – да се здрависват едва?
С дълбока нежност стискам ти ръцете, целувам пръстите ти - и не знам дали е диган на земята храм, където тъй да любят боговете - тъй както аз те любя, о жена, сияние във мойта тъмнина.
- Кажи коя е вечната жена, която в теб до края ще живее? - Не чуваш ли? Тя моя син люлее със свойта вечна песен: - На-ни-на.
Съмнения, възторзи, страх съдбата просто се развлича. А теб след век те разпознах. И само век ще те обичам!
Изглежда снощи е валяло дъжд и за това са весели дърветата, и парка - винаги един и същ със хиляди листа и капки светли.
Да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни.
Нямам нерви за дълги любови, а кратките – не ми приличат. Да не мислиш, че нещо ново казваш с това „Обичам те“?
Както те обичам, може би се вричам на звезда, която свършва своя ход. Може би умирам, както те обичам, но смъртта е също форма на живот.
Ползвайки този сайт, вие се съгласявате сОбщите условия и Политиката за защита на личните данни.
