- Не е велико дело да твориш чудеса, не е велико дело да виждаш ангели; велико дело е да виждаш собствените си грехове.
- Почувствалият своите грехове е по-добър от този, който с молитвата си възкресява мъртви, когато обителта му се намира сред многолюдие. /Св. Исаак Сирин/
- Аз не виждам своя грях, защото все още служа на греха. Не може да види своя грях онзи, който се наслаждава от него, който си позволява да вкусва от него (греха) макар и с мисъл или сърдечно съчувствие. Само този може да види греха си, който се е отрекъл решително от каквато и да е дружба с греха. който е застанал на стража пред вратата на своя дом с оголен меч - словото Божие, който отсича с този меч греха, в какъвто и вид да се приближи той към него. Който установява вражда с греха, насилствено го отхвърля от ума, сърцето и тялото си, на такъв Бог дарува велик дар - виждане на своя грях……...Който се е отказал да осъжда ближните, неговата мисъл, естествено започва да вижда своите грехове и слабости, който той не е виждал докато се е занимавал с осъждане на другите. /Св. Игнатий Брянчанинов/
- Премълчаният грях е гнойна рана в душата. Както ние наричаме благодетел не този, който оставя в тялото вредното, а напротив този, който го изкарва навън... Така, очевидно е, че да се скрива грях, значи да се готви смърт за болния. Защото е казано: "Жилото на смъртта е грехът" (!Кор. 15:56). "По-добре открито изобличение, нежели скрита любов" (Прит. 27:5). Ето защо да не прикриваш грехове у други, за да не станеш вместо братолюбец – братоубиец. Не прикривай греховете и у себе си. Защото е казано: "Който не изцелява себе си от грехове, брат е на този, който погубва себе си" (Прит. 18:9) /Св. Василий Велики 330 - 379/
- Попитали Свети Василий Велики: "Този, който допуска другият да стори грях, виновен ли е за греха?"
- Това е явно от думите на Господа, който е казал за Пилата: "По-голям грях има оня, който ме предаде на тебе" (Йоан 19:17).
- А трябва ли да мълчим, когато другите грешат?
- Че това не трябва да става, виждаме от заповедите на Господа, Който е казал в Стария Завет: "Изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него" (Лев. 19:17).
- Трябва ли да считаме Сатаната за виновник за човешките грехове?
- Мисля, че Сатаната сам по себе си не може на никого да бъде виновник за греха... Той използва естествени движения, както се е опитвал да стори с Господа, когато узнал, че гладува... (Мат. 4:3), и забранени страсти, както е постъпил с Юда... А че и злото се заражда в нас самите, това ясно посочва Господ, като казва: "от сърцето излизат сзлите помисли..." (Мат. 15:19). А това се случва с тези, които поради нехайство оставят в себе си необработени естествените семена на доброто... (Прит. 24:30-31)
- Св. Йоан Златоуст е изказал бележитата мисъл, че не толкова грехът ни погубва, колкото отчаянието. То е, според думите му, най-страшният, най-гибелният грях, защото щом малодушно се отчайваш, ти сам си затваряш навеки вратата на спасението. Ако пък не се отчайваш дори и тогава, когато се виждаш непоправим грешник, а се стараеш след всяко свое падение да ставаш и да се стремиш пак към спасението, за тебе има надежда, че ще отидеш при Бога. /Архим. Серафим (Алексиев)/
- Колкото човек е по-грешен, толкова по-малко грехове вижда в себе си и толкова по-злостно осъжда другите. /Игумен Никон (Воробьов)/
- Ако си допуснал в себе си началото на греха [ако си приел помисъла], не си казвай: той няма да ме победи, защото след като си го допуснал, ти си вече победен от него. /Св. Марк Подвижник/
- За всички човешки грехове Бог е устроил две съдилища. Едно, тук на земята, в тоя живот; друго — на небето, при второто Негово пришествие. Там Съдия е Бог, цял — гняв без милост. Тук съдия е свещеникът, човек, цял — милост без гняв. Там виновникът няма оправдание. Тук той получава прошка. Който бъде тук подсъдим на духовника и получи прошка, и там ще бъде съден от Бога и ще получи прощение. Който тук се кае, там се оправдава. Златоустият утешител на грешниците казва: "Ако в тоя живот успеем да се умием чрез изповед от прегрешенията, там ще отидем чисти от грехове". Аз често съм ти казвал, християнино, колко лесно е да получиш прошка на греховете си чрез изповед. Днес ти казах колко страшно ще бъде изпитването на греховете на бъдещия съд. Предложих ти огън и вода. Избери си, каквото искаш. /Св. Илия Минятий/
