РОДОПЧАНКИ
Те вървят в свойта бяла пътека,
наредени във строй по една,
и изглеждат по-светли и леки
в тъмносинята планина.
Стъпват тъй, сякаш ходят по жица,
със нетрепващи прави тела
и приличат на малки царици
в древношитите си облекла.
Преминават ребрата каменни
на извития мост и сега
аз отблизо ги виждам - пламнали
като мила внезапна дъга.
Вкупом спират и в хор се засмиват.
И пак тръгват във хор по една.
Подир малко запяват. И жива
става синята планина.
ДОН КИХОТ
Къде си тръгнал, дон Кихот?
Останал само тънка щриха.
О, щриха на един живот,
що вековете не сломиха.
Мечтателю, къде така?
Към мелниците?
Тях ги няма.
Ти сам си - с лъвската ръка,
с оптическата си измама.
В доброто винаги заклет,
звънящ със бронята ръждива -
пътувай, странен силует,
мъдрец на кон без плът и грива!
Приятелю, върви на път!
На тоя свят живеят хора.
Ако ръце за зло те спрат -
сърцата път ще ти отворят...
