НЕ СИ ОТИВАЙ
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите ръце.
Не си отивай,
ще ми бъде тъжно
без твоите единствени
ръце.
Не си отивай,
аз ще ти направя
най-страшното признание.
Под мостовете
не шумят реки,
когато ти не си със мен.
Пристанищата
са най-мръсно доказателство
за липса на море,
когато теб те няма.
Не си отивай.
СТРАХ
Очите ме болят от много слънце,
от погледи, тютюнев дим и вино,
от ветрове и облаци разкъсани,
от гари, разписания и линии,
които вечно гонят хоризонта
с локомотиви, жици и семафори,
със пушек чер, с фенери, със кантони
и все пак никъде не ни отнасят.
Преследва ме скръбта неизживяна
на образи и мисли премълчавани,
на тъжен смях в бордеите пристанищни,
на виденото през стъкла и брави.
Скръбта по малката къщурка селска,
скръбта по всичко близко и далечно.
Не искам и насън да виждам устни,
изгубили цвета си и усмивката,
ръце безсилни, бледи и отпуснати
върху писма и пожълтели дрипи;
разбити сгради, улици разкаляни,
сандъци с вехтошарски принадлежности
и дъжд пред магазини и пред хали -
разтворил празната си сива мрежа.
Не искам, вече никога не искам
да бъда сам, останал само с думите
за обич, за омраза и за истина.
И ако трябва - ще умра безшумно,
но с любовта, с надеждите на хората,
със нежността в квартирите затънтени,
очите си завинаги затворил
наистина от много, много слънце...
ЛЮБОВ
Изглежда снощи е валяло дъжд
и за това са весели дърветата,
и парка - винаги един и същ
със хиляди листа и капки светли.
На пейката седи пазача глух.
Ще бъде смешно, ако го запитам
дали е чул, когато ти със друг
си минала под здрача и звездите.
Не се страхувай, няма да съм лош
и ще разкажа тихо, но на себе си
защо се разделихме и защо
днес пак съм уморен и малко бледен.
Сънувахме ли? Свиреше щурец
и всяка дума беше тъй ненужна.
Студени бяха твоите ръце,
а устните - затворени и чужди.
И някак изведнъж за миг разбрах
смеха горчив и погледа далечен.
Наоколо бе мрак и пустота:
аз знаех, че не ме обичаш вече.
Сега съм сам, но тъй е по-добре.
Разбирам всичко и не те осъждам.
Вървя замислен в пролетния ден
и може би съм тъжен...
